Дневник на читателя

Не успях да присъствам на официалното представяне на книгата "Христос възкръсна" на Оливие Клеман, издадена от фондация "Комунитас". За това реших да ви споделя за нея в блога. Имайки предвид, че все още се намираме в пасхалния период на годината е дори редно да поговорим за едно такова издание. 

Първо ще кажа, че книгата никак не е голяма. Само някакви си 62 страници. Но, винаги има едно голямо но, книгата е пълна с толкова много послания, че ви съветвам, почвайки я да си държите близо до вас моливче, с което да си подчертавате важните неща. Поне аз така правя с някои книги, а тази на Клеман е почти цялата подчертана. 

В книгата са включени няколко негови размисли за празниците Рождество Христово, Богоявление и разбира се Страстната седмица и Възкесение Христово, Възнесение Господне и Успение на Пресвета Богородица. Начинът, по който той говори за тези свещени дни не е просто проповед, беседа или богословско размишление. Клеман преминава отвъд църковната проповед. Той извежда ума на читателя в дебрите на християнската философия, потапя го буквално в богословието на Църквата. 

Идеите, които споделя са наистина интересни и си заслужава човек да размишлява върху тях. Например на едно място, говорейки за човешката свобода и Божията правда той казва: "Ръката, някога запушила устата на Иов, е вече прободена. Ето го и истинският отговор на Иов - тази ръка, в която е "пробита дупка", оставя викът на човешкото страдание да проникне във вечността, за да с обърне в любов... "Свидетелят на небесата", "Застъпникът във висините" (Иов. 16:19), Когото Иов едва се осмелява да спомене, сам се озовава в положение, дори по-тежко от това на Иов..."

На друго място пък Клеман казва, че Христос идва, "за да сподели нашите отчаяния, като ги отвори за вечността Си, като ни предложи живот, по-силен от смъртта". Тази идея на Христов живот, за живот в и по Бога присъства във всички текстове на Оливие Клеман. 

За него можем само да кажем, че е закърмен с православната вяра. Той е активен труженик в живота на Православната църква във Франция. Бидейки професор в Православния богословски институт "Св. Сергий" (Institut Saint-Serge) в Париж, той се превръща в един от най-ценените и плодотворни автори и авторитети в Западна Европа. Автор е на над тридесет книги за живота и историята на Православната църква. Почива на 15 януари 2009 г. 

И както пише в изданието той "се спира в тази книга върху дълбинното значение на "силните времена" на вярата". Не просто говори за Христос, за вярата, за живота в Бога, но и отвежда мисълта на съвсем друго ниво. Подарява идеи за размисъл, надграждане и представя различна перспектива, върху която няма как човек да не се замисли, ако прочете изданието. 

Горещо препоръчвам. 

Христос воскресе! 

Ангел Карадаков

След прочитането на творение от автор от калибъра на Бруно Шулц трудно се говори. Неговата книга "Канелените магазини", издадена от издателство Аквариус представлява своеобразен сън-видение.

Мисълта на автора препуска бясно в галоп през цялата творба. Сюжетът е колкото прост, толкова и изпълнен с неясноти, които не всеки успява да изясни за себе си. Малко момче разказва за своя баща, който страда от умствено заболяване. Мисълта на героя-разказвач обаче твърде често се преплита буквално с тази на героя, за когото разказва.

Подобен тип литература определено не е за всеки и се чете бавно - на час по лъжичка, за да може да бъде осъзната, осмислена и прояснена. Бруно Шулц е от полските автори, които са почти непознати у нас, а литературното му перо няма аналог сред нашите писатели. Това го прави уникален и полезен. Преводът на изданието е също добър.

Съдбата на този евреин  полски произход е трагична. Завършва живота си в лагер, прострелян от гестаповеца Гюнтер. Въпреки скромния си и беден живот (живее почти целия си живот в малкото градче Дрохович и е учител
по рисуване), Шулц остана безсмъртен и увековечен в своите две единствени творби - "Канелените магазини" и "Санаториум "Клепсидра".

Ако имате няколко свободни дни, то посветете ги на Шулц и неговите Канелени магазини.

Ангел Карадаков

Предполагам, че каквото и да бъде казано за Иван Вазов или вече е казано, или ще бъде излишно. И все пак не мога да не спомена, че чрез "Софийски разкази" лично за себе си преоткрих Вазов.

Разказите предлагат един изцяло нов поглед върху творчеството на големия ни поет и писател, но също така дават и любопитен опит от живота на българите (и по-специално софиянци) от началото на миналия век. Развиващата се все още столица, първият електрически трамвай, зоологическата градина, театралните постановки и разбира се - политическият живот с всичките му протести, тегоби и драми.

Погледът, изразен в Иван-Вазовите разкази, разкрива пред читателя една действителност, която е колкото далечна от нас, толкова и близка. "Сегашното време какво е? На всеки дол - печен вол? Рай според тогава (преди Освобождението). Па оценяват ли? Не! Всичко забравиха днешните хора: и какво е било, и кой го измени... Сега ни човещина, ни милост... Ще се изразкъсат един други, от омраза живота си не могат да видят! Послободнели и побеснели... Сега, та ви чета вестниците, Боже, Света Богородице! Какви са тия чудосии и срамоти? Така пише ли се на книга? Почтен човек не е останал неомаскарен!...", казва Вазов чрез устата на един от своите герои.

На друго място, пак чрез устата на свой герой, Вазов пише: "Аз бих желал, щото в нашите училища при другите науки да се въведеше и нова наука: за човеколюбието. Нека този велик принцип на хуманност да проникне и в колибата, и в палата, и в черквата. Вместо думите "Съединението прави силата", девиза високополитическа, нека се турят над вратите на Народното събрание кротките думи на Иисуса Христа: "Любите друг друга!" - девиза високочеловеческа! У нас са проникнали от през море разни нови прогресивни учения: имаме либерали, имаме партизани на социализма, имаме ги на демокрацията, имаме даже партия републиканска и радикална. Няма кой да основе партия на милосърдието?..."

В някои от кратките разкази на поета ще откриете хумор, в някои ще откриете силен сарказъм, а в трети ще се трогнете от любовта, мъката и трагедията на Иван-Вазовите съвременници, които писателят щедро е описал в творбите си. "Софийски разкази" доближават читателя до образа на Вазов и му дават един малко по-различен поглед. Защото Вазов не е само революционен поет, изкусен разказвач и добър писател. Вазов е и изключителен наблюдател. Той съумява добре да съзерцава обкръжаващата го действителност и още по-добре да я опише в страниците на различните вестници и списания по онова време.

Книгата е издадена от издателство Колибри, цената й е 16 лв. Чете се бързо. В самото издание има и прибавени интересни стари снимки на столицата от времето, в което се развива и действието на разказите.

Горещо препоръчвам.

Съвсем наскоро на българския книжен пазар излезе, преведената от нидерландски, книга на Йохан Хьойзинха, в която известният културолог, филолог и историк спира своето внимание върху кризите на неговото време (книгата е писана през 1935 г.) и се опитва да даде диагноза на духовните страдания на нашето/неговото време.

Книгата е многопластова и актуална дори днес. Според автора светът сега (през XX в.) преживява далеч по-интензивен и цялостен процес на разпад, но в книгата си той не е чак толкова песимистичен. Констатациите на проблемите в обществото от Хьойзинха са актуални и днес, защото човечеството само по себе си не би могло да не живее или да не преживява криза. Дали съвременната ни криза е икономическа, интелектуална или духовна зависи единствено от възприятията на онзи, който съумее да забележи и да оцени случващото се около него. Но в съвремието ни отсяването на житото от плявата става съвсем трудно, защото както отбелязва и авторът на книгата съществува интелектуално свръхпроизводство, непрестанен излишък от печатно и ветреещо се в ефира слово и една почти дивергенция на идеите. Последното се случва и заради това, че творецът зависи от рекламата и с това - от модата, а те и двете - от търговския интерес. Според автора с напредването на културата неизбежно спада стойността на разменната монета на мисълта - словото. То се разпространява все по-лесно и във все по-безмерни количества... Най-големият проблем обаче идва от това, че с обезценяването на печатното или усното слово нараства безличието към истината. Пренебрегването на Истината всъщност и довежда човека до неговите "кризи". Първо в личен, а след това и в обществен план.

Намирайки се в омагьосания кръг на собственото си аз, преминаваме своите върхове и падения по-трудно. Започваме да не се ориентираме около случващото се и да се губим между онова, което е добро и онова, което е зло. А загубата на ориентир и основа ни връща към изначалното, към онова, от което сме тръгнали. Странни времена са. Човешкият Разум, някога борил се срещу Вярата и сметнал, че е спечелил битката, сега, за да избегне разпада си, трябва да търси убежище във вярата. Защото само върху непоклатимата и несъкрушима основа на едно живо метафизическо съзнание е възможно абсолютното понятие за истината, със своите последствия във вид на напълно валидни норми за нравственост и справесливост, да се опази от отмиращия поток на инстиктивен напор за живот, пише Хьойзинха.

"В сенките на утрешния ден" ще даде на всеки по-любопитен малко по-различен поглед върху света и най-вече върху въприятието му към постоянно случващото се около него. Книгата ще помогне не само да не загубим своята критичност към заобикалящото ни, но и ще ни даде рамка, в която бихме могли да съберем мислите си.

Книгата е издадена от издателство Сонм. Цената й е 16 лв.

Горещо препоръчвам.

Новата книга на Теодора Димова, излязла на пазара съвсем не отдавна, засяга един болезнен и трагичен епизод от историята на България. Настъпването на социализма, установяването на нов ред, репресиите срещу интелигенцията, свещенството и дори обикновения човек, нежелаещ да се подчини на една твърде мракобесна идеология.

Като камък и буца в гърлото застават думите от трите основни разказа в книгата. Три съдби, на три различни семейства се преплитат в една обща, завършваща с един гроб. Журналист, свещеник и търговец са трима различни мъже, но събдата им така се преплита, че човек би могъл да се обърка наистина ли са трима или е един и същ герой. Красотата на използваните изразни средства в текста, пренасят читателя в годините на политическа нестабилност, апатия, атеизъм и духовна нищета.

Приятно четене и слушане!