Каузи с глас и лице

След 4 години, 164 предавания и 9 020 ефирни минути, което са 150 часа и половина, поредицата “Властта на гражданите” приключва днес. Над 120 граждански организации бяха представени в рубриката, чието първо излъчване е точно преди 4 години и 15 дни - на 13 ноември 2019 година. Идеолог на проекта е колегата Пролет Велкова, която е и първата водеща заедно с Нина Александрова. Не след дълго се присъединява Мария Черешева, а малко след това и Йовка Йовчева, която преди година ни напусна без време. Съвсем в края на формата към него се включват Александър Детев и Георги Донков.

Партньори във „Властта на гражданите“ през цялото време са Фондация 42 и НПО - портала. Но четиригодишната среща между гражданските организации и слушателите, читателите и зрителите на всичките ни медии беше възможна благодарение на Фонд Активни граждани.

През цялата година в репортажите за предаването „Властта на гражданите” опровергавахме различни митове, които се разпространяват сред хората. Един от тях е митът за Джордж Сорос, който чрез фондацията си „Отворено общество“ инвестира милиарди долари за насърчаване на демокрацията и за проекти в образованието, но си спечели и много врагове. Този мит роди и понятието „соросоид” – „слуга на Сорос, предател, който е в услуга на американската доктрина за нов световен ред.” Опровергавахме и други понятия, сред които джендър и т. нар. „джендър идеология”, както и митът за „неправителствени организации, които, „усвояват едни пари без нищо да правят”. Мариана Корчакова обобщи част от споделеното по тези теми в нейните репортажи през годината.

Друг акцент през тази година в предаването „Властта на гражданите” бяха неправителствените организации, които не са в центъра на общественото внимание, но чиято дейност е не по-малко важна и ценна. Често са извън столицата и най-големите градове, което дава възможност да получат подкрепа и хора, които имат нужда от нея, но по различни причини тя е по-трудно достъпна в малките населени места. С някои от тези организации ни срещна в репортажите си Мариана Корчакова през годината.

Предаването "Властта на гражданите" се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Това е пълният запис от КЛЮЧ Unplugged от 27-и ноември,с Радостин Георгиев от Фондация Подай ръка.

От разговора ще научите:

- Как и кога се е зародила идеята за Подай ръка?

- Как се организират и реализират толкова много кампании за подпомагане на хора в страната - заплащане на храна, лекарства, намиране на жилища и какво ли още не?

- Как се гарантира прозрачност на работата на Подай ръка?

- Кое ги мотивира и как финансират дейността?

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

‼ Внимание! Голямо ВНИМАНИЕ!!! За активни участници със задаване на въпроси и коментари по време на лайва - ще има награди.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

Събитието отново ще е отворено за въпроси от всички присъстващи онлайн. Опитваме се да покажем човека зад каузата, от плът и кръв.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК

Анна Кузнецова, чиято мисия е да прави живота на хората по-сладък. Тя е от Русия, има малка сладкарска работилница в София и предлага макарони, но не френски, а корейски, малки торти, еклерчета, които нарича шушки и други вкусни изкушения. Най-важното обаче е, че прави всичко с много любов и че във всичко влага частица от себе си. Около нея има хора от различни националности, самата тя е била в различни държави и това многообразие бележи професионалния й път. За неговото начало, за трудностите и подкрепата, които среща и за мечтите на младата жена разказва в репортажа си Мариана Корчакова.

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Предаването "Властта на гражданите" се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Близо 10 000 деца ежегодно остават неприети в столичните детски ясли и градини – проблем, който се превърна в хроничен за София, а и за други големи градове в страната в последните години. След поредица протести на родители беше прието те да получават компенсации, но за това трябва да са спазени редица условия, които често не са налице. Новоизбраният столичен кмет Васил Терзиев се ангажира, че по време на мандата му този проблем ще бъде решен, но дотогава липсата на места в яслите и градините продължава да тежи на хиляди семейства. Сред потърпевшите родители е и Десислава Ангелова, майка на две деца. С нея ни среща в репортажа си Мариана Корчакова.

Предаването "Властта на гражданите" се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Това е пълен запис на резлизирания на 31ви октомври онлайн в страниците на Форум КЛЮЧ и НПО портал КЛЮЧ Unplugged с две страхотни дами - Полина Троянова и Надежда Рангелова от Фондация “За доброто”.

От разговора ще научите:

- Какво представлява проектът Светулка?

- Какво е „социален ефект от промяната“?

- Къде и как работят те и кой може да се включи – как се кандидатства и защо е смислено да се прави това?

- Кое ги мотивира и как финансират дейността?

Отговаряме и на въпроси от зрители.

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

Предаването "Властта на гражданите" се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

По данни на ДАБ от края на юни, регистрирани у нас са над 70 000 украинци с временна закрила, като държавата се грижи за 12 000. Останалите се оправят сами. Ще ви покажем как, въпреки дезинформацията и някои враждебни актове, българското общество успява да приеме голям брой новодошли хора, бягащи от война, а те, от своя страна, да намерят своето място и път у нас. Ще чуем как украинци, българи и руснаци работят рамо до рамо, за да живеем заедно по-добре. Събеседници: Веси Деянова от фондация “От нас зависи”, Наталия Еллис, Наталия Еллис - председател на фондация „Ukraine support and renovation“ в Пловдив.

Репортаж на Мариана Корчакова за работата на сдружение “С отворени обятия”, което организира летни школи за ученици и целогодишна занималня за по-малките деца. Негов основател е Анна Хакман, рускиня от Москва.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Във вторник 24ти октомври, като стрийм онлайн в страниците на Форум КЛЮЧ и НПО портал говорихме с Хели Велинова за всичко около организацията на София Гейм Найт тази година. Тя е човекът, който години наред като истински Атлас повдига целия свят на рамене и почти сама организира цял нощен фестивал.

От разговора ще научите:

- Какво представлява София Гейм Найт?

- Какви са позитивите на участието в онлайн и офлайн игри?

- Къде и как можете да се включите като участник?

- Кое я мотивира и как финансира дейността?

Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

Избрали сме изключително тежък момент да говорим за права на децата. Светът осъмна с новината за хиляди убити в болница в Газа, основно жени и деца.

През това време, стотици семейства се молят да бъдат събрани с отвлечените си от Хамас деца. Големите хуманитарни организации призовават за край на ударите над цивилни и закрила за най-уязвимите. Но далеч не се вижда такава перспектива.

Тревожната статистика сочи, че всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Всяко трето заявява, че се чувства в опасност в дома, в училище или в общността. Всяко седмо съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз. Повече от една трета от децата с увреждане са преживяли физическо насилие.

Данните показват, че през 2022 г. са идентифицирани 756 случаи на домашно насилие в България. В 542 случая от тях пострадалите са деца. УНИЦЕФ работи за превенция на насилието и закрилата на децата, жертви на насилие и техните родители. Организацията създава центрове „Зона ЗаКрила“ в големите областни градове.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Политиците в България използват целенасочено джендър темата за за разпространение на страх сред обществото. Около тази теза се обединиха в ефира на „Властта на гражданите“ Рая Раева от Българския фонд на жените и Илиана Балабанова от Българска платформа - Европейско женско лоби.

„Когато се намираме в политическа криза, каквато започна през 2018 да се случва в България, защо не политическите партии да използват този термин и да го използват така, че да работи в полза на това обществото да се страхува от каквито и да е промени и политическите партии да печелят електорални гласове“, на мнение е Балабанова.

Според Раева като цяло темите за правата на жените или малцинствата, като роми и ЛГБТИ общността, в период на политическа нестабилност, винаги са удобна политическа дъвка.

По думите ѝ са налице редица изследвания кой финансира кампаниите срещу т.нар. Джендъри, а тези настроения не са феномен за България. Подобни тези са широко разпространени в други държави от Източна Европа, дори и в Бразилия.

„Такива атаки има и от Изток, и от Запад – и от САЩ, и от Русия. За съжаление това е една много благодатна тема за конфликти, която продължава да бъде използвана и до днес“, изтъкна Раева.

И двете са убедени, че езикът на омразата и всяването на страх и несигурност сред обществото от Истанбулската конвенция и джендърите са се отразили изключително негативно на гражданските организации, които работят в областта на защита правата на жените и уязвимите групи.

„Целият наратив по отношение на насилието се промени и ние отново започнахме да мислим, че домашното насилие е личен проблем“, каза Балабанова, като по думите ѝ това е довело до „демонизиране“ на гражданските организации и се е отразило изключително много и на самите жертви на домашно насилие.

През годините се е стигало до десетки атаки срещу определени организации, включително физически и това не спира и до днес. Някои от тези организации дори са сменили имената си, изтъкнаха двете.

Според Балабанова всичко е започнало през 2018-а година, когато в страната ни бе отворен дебатът за ратифицирането на Истанбулската конвенция.

„Неочаквано, тогава терминът джендър се превърна в сериозен проблем за политическите партии, но и за обществото като цяло. Неочаквано, защото няма нищо лошо в термина джендър, проблемът е обаче, че очевидно никой в България не го познава или го познават само онези, които се занимават професионално с този социологически термин“, сподели още тя.

Всичко това е затруднило много комуникацията на НПО сектора с институциите, както и политическия разговор за така необходимите промени в Закона за защита от домашното насилие, убедена е Раева.

„Те се затвориха и сякаш искаха да не е явно, че работят по тази тема. Най-важният извод е, че да – организациите пострадаха, да – беше много тежко, но най-много пострадаха и страдат жертвите на домашно насилие“, посочи тя.

И двете са категорични, че у нас единствено гражданският сектор повдига дебата за социалната роля на пола, а и за правата на жените.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Истанбулската конвенция, с която се защитават жените от домашно насилие, в неделя влезе в сила за целия ЕС. България и още пет държави не са ратифицирали документа. Това са, освен нас, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия. Затова и в България конвенцията ще се прилага само частично: в областта на кампании срещу насилието, обучение на хората, които работят с жертви, забрана жертвата да се връща в страната по произход.

Как се стигна дотук? И как темата за пола излезе далеч отвъд Конвенцията, за да навлезе в областта на академичния, правния сектор и дори юридическия ред? Кои политически партии и организации изградиха основната си комуникация през последните години на говорене срещу джендъра и защо, и как един термин от социологията се превърна в обида?

Това е темата на днешното издание на “Властта на гражданите”, а през тези теми ни превежда социологът Леа Вайсова.

“Общественото мнение беше настроено против Истанбулската конвенция покрай дефинирането на “джендър”. Трети пол исторически е въведено от учен в Германия и е превърнат от национал-социалистите в плашило и присъства в реториката на крайната десница. В България БСП, в лицето на Корнелия Нинова, се ангажира с битката и успя да обърне дебата чрез това активно участие”, заяви социоложката Леа Вайсова.

Според нея българското общество не е консервативно. “Въпрос на политическа битка е в коя позиция ще успее да се разпознае”, коментира тя.

“Когато говорим за насилие, основано на пола, тогава е важна дефиницията за джендър. Полово базираното насилие е проблем, то се базира на стереотипите как се отнасяме към жените и към мъжете”, добави социоложката.

По думите ѝ има антиджендър говорене, че жените са призвани само да раждат.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Финансист, милиардер, филантроп, американец с източноевропейски корени и еврейски произход. Тази многолика идентичност го прави идеалният анти-герой в множество конспиративни теории.

Джордж Сорос е описван като „кукловод“, който задкулисно ръководи и цели създаването на „нов световен ред“.

Той е обвиняван в подкопаване на суверенитета и дестабилизиране на държавите, като финансира масова миграция и антиправителствени протести и контролира голяма част от медиите в САЩ и Европа.

Сорос е представян и като „евреин-ционист“, и като „нацист“, две абсолютно противоречащи си твърдения, които обаче явно не правят впечатление на тези, които наричат част от журналистите, включително и нас, както и определена група политици и активисти, “соросоиди” и “грантаджии” ,”марионетки“, които обслужват интересите на злодея-хегемон, „джендъри“, „либерасти“, „платени анализатори и политици“, „жълтопаветни протестъри“ и пр.

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

В това издание “Властта на Гражданите” говорим за това как се финансират гражданските организации. Гости на в този епизод са Надежда Дерменджиева, ко-директор на Българския фонд за жените и Надя Шабани, изпълнителен директор на Център за нестопанско право.

“Всеки труд заслужава заплащане, особено когато е достоен труд. В моите очи всеки легален труд е достоен труд и заслужава заплащане. Разбира се има доброволци, които работят безплатно. Ние по-късно ще стигнем до там. Това е най естественото нещо, когато ти работиш да получаваш заплата+

…Смея да твърдя, че НПО-сектора, особено устойчивата част на този сектор, всъщност вече сме го развили на толкова високо ниво на експертиза, че това реално е високо заплатен труд, поне в други по-уредени държави. Но и тук виждам тази тенденция и специално ние от Български фонд за жените, когато работим с такива експерти, целенасочено се опитваме да плащаме заплати, каквито биха се платили и в Европа”, каза ко-директорът на БФЖ Надежда Дерменджиева.

“Смея да твърдя, че българите даряват, защото съм дванадесет години в сектора. Не даряват много, но даряват и то за различни каузи. Повечето от тях са социална помощ или хуманитарни кризи. Задачата на организация като нашата, като “Becauce” и като Дарителския форум, всъщност е да развиваме такава дарителска култура, че първо тя да е устойчива и второ - тя да има разбиране за социална промяна, не само за социални помощи. Тоест тези каузи, които са за социална промяна не са толкова привлекателни, в които да виждаш веднага резултати. Например, че е помогнато на някой възрастен човек, че е осиновено някое куче. Това е ти да даряваш примерно десет лева на месец на някоя организация, които отиват за офис на хартия, но да знаеш, че тази организация следващия път, ще те представлява теб, в работна група, на протест или на каквото и да е друго или ще пише становище. Но и да си със съзнанието, че социалната промяна е дълъг процес и може и да не доживееш да видиш резултат, допълни Надежда Дерменджиева.

“Грантът е един много усложнен договор за дарение. Обаче не е просто “давам ти нещо, за да постигнеш нещо”, а в него има повече условия за отчетност, защото договора за грант всъщност реализира проектната идея, с която си кандидатствал. Обикновено това е адски сложно и дълго. Нещо с много отчетност. Затова грантът е един специфичен договор за дарение с множество условия. Да го наречем усложнен договор.

Кой може да възлага през такъв договор? Може всеки. Обикновено най-много го предпочитат институциите и тези, които разходват публично финансиране. Тоест най-големите грандтомайкъри са институциите. Това са европейската комисия, българската държава. Това е алтернатива на обществената поръчка.

Разликата е, че при договора за грант ти избираш идеята и всичките тези условия, които искаш да бъдат постигнати”, разказа Надя Шабани.

Тя добави още, че българската държава въобще не се интересува от темата за гражданските организации и почти не им предоставя финансиране.

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио. 

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Първото за този сезон издание на рубриката “Властта на гражданите” беше посветено на смисъла от неправителствените организации. В обществото ни отдавна битува мит, че няма смисъл от гражданските организации, защото те не правят нищо, а само харчат пари, заради който екипът на предаването избраха да започнат с тази тема. Гости в студиото бяха Ива Таралежкова, председател на УС на Сдружение „Деветашко плато“ и Лазар Радков, основател на “Капачки за бъдеще”.

“Гражданските организации и държавните организации боравят с различни лостове. Гражданските организации са много по-близо до хората, увличат ги, вдъхновяват ги, ангажират ги и ги активират. Държавните организации разполагат с властта, силата, парите и ресурсите от данъците, които ние всички плащаме редовно всяка година, за да си нямаме проблеми, а не, защото очакваме нещо да се случи”, разказа Лазар Радков.

“Гражданите се сдружават, защото това ги прави по силни. Това им дава увереността, че участват в живота на страната си и на общината си, не само по време на изборите, а могат да правят много други различни неща, чрез които да решават някакви предизвикателства или да правят живота си по-добър, да правят мястото, където живеят по-добро, да си създават по-богат културен и социален живот”, добави Ива Таралежкова.

“Това, което правим е всяка година, когато успеем да съберем пари, заделяме по-малки ресурси за малки проекти в малките села или общи проекти, като например екопътеки между две села или някакво събитие за целия район, и така питаме хората какво искат да направим с тези пари”, сподели Ива Таралежкова.

“Гражданският сектор може да реши много неща. За съжаление решава проблеми, за които ние сме си платили данъците, държавата да ги решава. Това е тъжното в случая. Понеже аз не съм измислил начин как институциите да си свършат работата и си казвам “сега аз ще помогна с каквото мога”. To ще спаси животи, ще се присъединят повече хора, ще свършим повече работа и ще спаси повече животи. В някакъв момент, ще може да принуди институциите да си свършат работата. Но аз тук искам да кажа нещо друго, нещо, за което трябва да се говори все повече и то е, че трябва да спрем да казваме, държавата, институциите и министерствата. Трябва да почнем да проследяваме нишката. Всяко едно нещо стига накрая до един човек, което трябва да се свърши или пречи да бъде свършено. Този човек или не го върши, или пречи. Трябва да търсим, кой конкретно е отговорен”, сподели Лазар Радков.

“Мисля, че това, което ги различава до голяма степен от институциите от сдруженията, освен факта, че нямат държавен бюджет, е това, че са гъвкави и креативни. Ето например идеята за капачките, деветашкото плато и много други креативни идеи, които институциите, поради рамката, в която работя, и поради администрацията, нямат това въображение и заради това са много по консервативни. Поради тази причина сдруженията увличат хората, защото идеите им са по забавни, творчески и водят до конкретни резултати”, сподели Ива Таралежкова.

“Навсякъде има злоупотреби. Секторът със сигурност е неудобен на всеки, който иска да има една по слаба България или по слаб народ. За съжаление секторът дори е неудобен дори на централната власт. Политиците винаги ще се стремят към повече власт

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио. 

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Quo Vadis е заглавието на това събитие. Може би ще се запитате защо. Но тези, които са се запознали с книгата на Хенрик Сенкевич, ще хванат бързо идеята ни. А тя е, че в един свят, в който всичко гори, а хората губят ценностите си, има и други, които се стремят към нормалност. А Тихича е един от тях със сигурност.

Историята й е позната на мнозина, от доброволчески акции при гасене на госрски пожари, през подпомагане на спасителни операции при наводнения, но чист човешки активизъм. Всичко това е част от разговора, но не само... От предварителния разговор остана една реплика – „като доброволци постоянно учим нови професии, защото животът го изисква“. Говорим за това какво дава, какво взима, какво развива и къде е нормалността в доброволчеството.

Въпросите, на които се спираме в записа:

С какво не е успяла да свикне в това нашето общество до сега? Няма ли усещането, че тези, които искаме да живеем в някаква истинска „общност“ все повече се маргинализираме?

Какво е готиното на това да си доброволец? Как би го описала на дете?

Кога и как започна да се занимава с тези неща?

Каква е личната ѝ кауза?

Има ли случки и ситуации, в които си е казала – Господи в какво се забърках? Или какво ще помни цял живот?

В какви акции е участвала? Имало ли е такива в чужбина?

Как се справя с всичко и как се преборва със стреса на място (това са си доста стресови ситуации, особено в КОВИД отделение, в Аспарухово, Мизия...)

Чувствала ли се е неподготвена за нещо? А неподкрепена? Как се справя човек с това и си запазва мотивацията?

Имало ли е комични моменти?

Какво се е променило в нея с времето и всички доброволчески акции?

Кога и как е създадена Националната асоциация на доброволците – какво представлява организацията, защо я има и за какво се бори?

Как ги приемат институциите, използват ли ви?

Как ги приемат редовите пожарникари и служители, когато се включат в акция на място – има ли предразсъдъци към тях и как се преодоляват?

Привличат ли нови хора и как? Какъв типаж хора биха били най-подходящи за това?

Не е ли сложно да си на нормално работно място и да трябва бързо да реагираш в дадена ситуация? Има ли нещо, което трябва да се промени, преосмисли, за да се улесни този процес?

Как се справят като организация с резистентността на обществото към думата „доброволец“? Как се финансират?

Как издържат ежедневно да се занимавате с трагедията на хората?

Какви нужди имат в Националната асоциация на доброволците?

Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

На 21ви юни, бяхме отново онлайн в страниците на Форум КЛЮЧ и НПО портал заедно с Мария Чепишева, изпълнителен директор на един от клоновете на Карита с България.

От разговора ще научите:

- Какво представлява моделът на грижа за самотни и възрастни хора, който те прилагат в България?

- Къде и как работят те и кой може да се включи?

- Кое ги мотивира и как финансират дейността?

Говорим и за едно социално предприятие, какво предлагат и какви хора работят там.

Правим този КЛЮЧ Unplugged с идеята да ви бъдем поне малко от полза, за да се ориентирате кое е правилно, кое - полезно и как бихме могли да бъдем едно малко по-нормално общество.

🎯 Отговори има много и различни, но ние избрахме да се съсредоточим върху тази тема през погледа на госта ни, който е с лична история и опит. Но не, разговорът няма да бъде теоретичен и „научно звучащ“.

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

‼ Внимание! Голямо ВНИМАНИЕ!!! За активни участници със задаване на въпроси и коментари по време на лайва - ще има награди.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

На 12.06.2023 направихме този КЛЮЧ Unplugged със Соня Вутова от Глобални инициативи в психиатрията. ℹ Ще чуете за: ✅ Възможен ли е адекватен живот за хора с психически проблеми? ✅ Кое се отразява най-добре при тях? ✅ Кой помага в такива случаи? ✅ Защо и как организации като ГИП заместват държавата в подпомагането на хора с психични проблеми и техните семейства ✅ и разбира се за мотивацията да напуснеш бизнес сектора и маркетинга, за да работиш в социално предприятие КЛЮЧ Unplugged се реализира с идеята да ви бъдем поне малко от полза, за да се ориентирате кое е правилно, кое - полезно и как бихме могли да бъдем едно малко по-нормално общество. 🎯 Отговори има много и различни, но ние избрахме да се съсредоточим върху тази тема през погледа на госта ни, който е с лична история и опит. Но не, разговорът няма да бъде теоретичен и „научно звучащ“. 🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина. ‼ Внимание! Голямо ВНИМАНИЕ!!! За активни участници със задаване на въпроси и коментари по време на лайва - ще има награди. ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две". За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост. *** Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg .... В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК

В последното издание на рубриката „Властта на гражданите“ за този радиосезон ви представяме често споменаваната в ефира на Дарик радио Фондация Reach for Change България. Фокусът й е върху развитието на социалното предприемачество в България, свързано с децата. Основана в Швеция през 2010 г., днес има офиси в 16 държави на два континента, като до този момент са подкрепили 1000 социални предприемачи по света. В България Reach for Change оперира от 2014 година и е подкрепила близо 140 социални предприемачи.

“Основната ни идея е да намерим организации, хора, социални предприемачи, които имат идея или иновативно решение на социален проблем. Хората, които срещат различни трудности, засягащи децата им, намират интересни идеи и искат да ги реализират, но нямат капацитет за това”, заяви комуникационният координатор на организацията Виктория Миндова в предаването “Кой говори?” по Дарик радио.

“В основата на фондацията е връзката между социалните каузи и бизнеса. Социалното предприемачество е решаване на социални и екологични проблеми, използвайки инструменти и методи от бизнеса, за да има нужната стабилност. Ние откриваме хора с идеи, които познават даден проблем и знаят как да го решат. Ние им помагаме да изградят своя модел на действие и социалния ефект. Ние им помагаме да изградят мрежа с други социални предприемачи и партньори”, добави отговорникът за социалните мрежи на Reach for Change Пламена Димитрова.

С фондацията работят не само социални предприемачи, а и редица неправителствени организации. Сред основните й цели е и създаването на общност, която да работи за положителна промяна. Част от дейността на Reach for change е ангажирана с намирането на хора и организации, фокусирани в развитието на трудови умения на уязвими групи.

Дамите споделиха, че трябва да тръгнем от вътрешната си мотивация за личностна и обществена промяна, като дадоха примери за хора, които именно чрез този вътрешен двигател успяват да помогнат на подрастващите.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

В поредното издание на “Властта на гражданите” ви разказваме за годишните награди на Национална мрежа за децата “Златна ябълка” и героите на децата.

“За тринадесета година правим това, което правим. Много повече са хората, които правят добрини за децата на България, но ни се иска да отличим и наградим хората, които са най-добрите в тези категории, заяви председателят на Национална мрежа за децата Георги Богданов в предаването “Кой говори?” по Дарик радио.

Категориите са: „Герой на децата“, „Детска организация“, „Училище“, „Болница“, „Община“, „Журналист“, „Благотворител“, „Награда за цялостен принос към Национална мрежа за децата“ и „Специална награда“. За първа година гласуването се е провело онлайн, като над 6000 човека са гласували за своите фаворити.

От няколко години не е имало номинация в категория “Болница”, но тази година е имало две номинации, а наградата е присъдена на клиника по детска онкохематология към УМБАЛ “Света Марина” гр. Варна.

“Това, което правят тези хора, са чудеса от храброст. Те се грижат за деца, които са болни от левкемия. Процентът на излекувани деца в отделението е изключително висок, отделението стриктно спазва и реализира международните протоколи. Лечението в това отделение е на световно ниво и се използват най-добрите медикаменти и лечение. Отношението към децата също е чудесно”, заяви Георги Богданов.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

В днешното издание на „Властта на гражданите“ говорим за своеобразната енциклопедия на гражданския сектор в България – НПО Портал. Това е и мястото, където гражданските организации могат да се срещнат и обменят идеи помежду си.

Идеята за портала се заражда през 2008 г., когато „Тръст за гражданско общество в Централна и Източна европа“ цели да създаде база данни на гражданските организации, които нарастват значително в този период.

Там е трябвало да има най-важната информация за организациите, но подобен държавен регистър в България вече съществува.

„Тогава решихме, че ние ще направим база данни на организациите, но тя ще бъде доброволна, а това, което решихме, че ще дадем на организациите е свободата да разказват всичко за себе си, което намират за важно и значимо“, разказва създателя и директор на НПО Портала Георги Генчев в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио.

В сайта има няколко основни секции: „Финансиране“, където има обяви за финансиране на граждански организации, „Кампании“, в която може да откриете актуални и отминали кампании на граждаските организации.

В секция „Дарители“ има новини и информация за различни дарители на гражданския сектор, а в графа „Законодателство“ може да бъде открита много ценна и полезна информация.

В секция „Работа и доброволчество“ има обяви са работа в сектора, ралични стажове, добрволчески акции, а освен това има обяви за кандидати за доброволци.

„Всеки желаещ да доброволства може да кандидатсва, като тази информация се вижда само от регистрираните организации, които могат да се свържат с желаещия доброволец“, поясни главният редактор на портала Ралица Николова.

Тя отбеляза, че най-посещаваната секция е „Работа и доброволчество“, а порталът се чете от много студенти, учители и журналисти. Седмичният бюлетин на НПО Портал също се радва на голям интерес. Освен това имат и активна фейсбук страница, където можете да откриете всичко необходимо.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

В това поредно издание на КЛЮЧ Unplugged nаш гост бешеЛюдмил Спасов от от фондонабирателния екип на НМД. ℹ Говорим за: ✅ Истинската промяна, която дължим на децата и кое я прави постижима ✅ Смисъла, който има в пари, които по стойност са не повече от тези за едно кафе ✅ Какво предлагаме, когато получаваме доверие и как НМД работи в тази посока ✅ Как се прави успешна фондонабирателна кампания с корпоративни и индивидуални дарители ✅ и разбира се за нишката, която свързва една златна ябълка, 7 милиона юнаци, преместването на няколко хазартни реклами, един бележник и Здравната каса. В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина. Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две". За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост. *** Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg .... В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

Властта на гражданите: "Да спасим Кресненското дефиле": 20-годишната битка навлиза в решаваща фаза

В поредното  издание на „Властта на гражданите“, където си говорим за граждански инициативи, ще научите повече за една от най-старите и значими екологични каузи в България - опазването на Кресненското дефиле.

„В момента се случва това, че в период на политическо безвремие в страната Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройство , които са отговорни за проекта и довършването на магистрала „Струма“, са решили да го направят по най-лошия начин. Те пренебрегват всички указания и изисквания на Европейската комисия, които са свързани с довършване на магистралата в района на Кресненския пролом“ заяви изпълнителният директор на Института за зелена политика Петко Ковачев в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио.

Той отбеляза, че нито едно редовно правителство не се е посмяло да вземе правилните решения, защото знаят, че би имало санкции за България. Експертът допълни, че властта е безотговорна и е обвързана финансово с проекта на Борисов, който според изследванията би довел до разрушаването на пролома.

„Този проект е спиран многократно. Управляващите неведнъж изрекоха публични лъжи, че трябва да спасяват оценката за въздействието на околната среда (ОВОС) от 2017 г., а всъщност е необходима нова. Те знаят какво искат европейските институции. Знаят, че сегашната оценка е изтекла преди няколко години. Това е измама в опит да се употребят обществени пари. Но обществото ще загуби, защото няма да има нищо построено. Само едно безотговорно правителство може да предприеме тази измама“, изтъкна Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа Балкани.

Районът в Кресненския пролом е изключително богат на жива природа. Мястото се определя за уникално и бе важна кауза и за алпиниста Боян Петров. В района има проблем не само с опазването на околната среда, но и с безопасността. Според Андрей това, което правителството желае да направи, е път, който би застрашавал много човешки животи.

Това е последната недостроена отсечка на трансевропейския коридор от Северна Германия до Истанбул с разкалон до Атина, като сега е известен под наименованието: „Източно Средиземноморие – Ориент. 

Активистите са „за“ трансевропейска магистрала, но сегашният проект не отговаря на изискванията. 

Андрей Ковачев пък даде пример с изграждането а пътища в Гърция, където се работи с помощта на частен инвеститор:

„В България строежът на пътища е кражба на публична средства. Има две основни лъжи, които управляващите използват. Едната е, че се не предопределя все още кое ще бъде трасето, а всъщност те работят въз основа на алтернативата от 2017 г. Другата лъжа е, че ще загубим европейски средства, ако не започнем незабавен строеж.“

Експертите отбелязаха, че са засегнати множество интереси, като местните граждани не подозират с какви трудности могат да се сблъскат. Те отбелязаха, че бъдещето на град Кресна е в опасност, ако държавните институции не преосмислят позицията си, като изразиха готовност да се борят докрай за каузата и да се обърнат към европейските институции. 

В репортажа на Мариана Корчакова са очертани основните проблеми около бъдещето на магистрала „Струма“ в района на Кресненското дефиле. Пред нея местните граждани заявяват своята позицията на споделят техните опасения около действията на правителството. 

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Това е пълният запис от КЛЮЧ Unplugged на 09.05.2023 с Антоанета Василева от Центъра за безопасен интернет.

ℹ Говорим за:

✅ Рисковете пред децата в интернет - ще бъдем от полза за родителите и учителите с отговори на въпроси като: Какво да направим когато...?

✅ Какво предлагат Горещата и консултативната линии за подкрепа на деца и родители?

✅ Кои са най-опасните социални мрежи за децата, има ли такива и какво да направим?

✅ За устойчивостта на такива каузи и защо има смисъл да се създават, поддържат и подкрепят по начина, по който функционират;

✅ и разбира се за самия Център за безопасен интернет - какво предлагат и как да се възползвате.

Отговаряме и на въпроси от зрители на прякото иизлъчване.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

В тазседмичното издание на „Властта на гражданите“ ви срещаме с Фондация 42 и нейният създател и директор Александър Куманов. Фондация 42 работи за разпознаваемост на посланията на гражданските организации.

„Това, в което сме специалисти, е да помагаме на хора от гражданския сектор да представят идеите си пред публика чрез презентации и представяне. Често можеш да правиш страхотни неща, но ако не можеш да представиш идеята си, губиш интереса на аудиторията. Ние провеждаме обучения. Имахме програма за изграждане на качествена презентация. Там разглеждахме как да структурираме презентация, защо хората обръщат внимание на дадени детайли, къде е нужно да позициониране на важните данни“, заяви Александър Куманов в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио.

Той разказа за началото на организацията, което започва от група обучители с ентусиазъм да сътворят нещо различно и значимо.

„Организацията тръгна от една група обучители, които бяха част от предшественика на “Еразъм +“ – „Младежта в действие“. Там се сформирахме като екип. Един ден разговаряхме за различни инициативи. Бяхме започнали „Клюкарник- доброволчество“ като целта бе да събираме организации в неформална среда и те да обменят опит.“

Екипът се вдъхновява от формата на Ted Talks, но желаят да разказват за добри дела и кауза. Така се появява Фондация 42, а старт е даден и на Форум Ключ.

Форум Ключ е най-популярният проект на фондацията. Между 2012 и 2020 г. форумът е провеждан с публика на живо в театрални зали. Поради затрудненията по време на пандемията форматът и се превръща в Ключ: Unplugged. Интервю, последвано от неформален разговор, което се провежда в неформална обстановка и с по-малко публика.

„Мисията на „Форум Ключ“ е да покаже нормалните добротворци и те да намерят последователи в споделена обстановка“, изтъква Александър

Първото събитие на форума се е провело в Аула „Максима“ в УНСС. Но енергията в театралната зала е различна и затова събитията продължават в театрални зали.

Лекторите на форума са наричани „КЛЮЧари“, а с годините те са били повече от 110. Едно събитие е включвало между 8 и 11 лектори, които са изнасяли кратки презентации.

Сега те правят подкасти, активни са онлайн, използват различни платформи за излъчване и се опитват да достигнат все повече хора. Сред инициативите им са подкаста „5 стотинки“, както и младежкият подкаст Channel 4 podcast, който има различни направления.

Страничната дейност на фондацията е свързана с управление на проекти от идеята до отчета, но това не е консултантска услуга.

„Когато говориш с хора, които имат идея, те си представят осъществяването на дадена дейност, но е трудно да разпишеш и формулираш тази идея“, допълва Александър.

Във втората част на предаването към разговора се включи и Любомира Атанасова, която разказа повече за значението на доброволчеството и дейностите, които тя върши в помощ на Фондация 42, а Александър сподели повече за младите доброволци в организацията.

В самия край на разговора Александър Куманов и водещият Георги Донков разсъждаваха по въпроса защо гражданското ни общество все толкова е толкова плахо и непостоянно, но отбелязаха, че е въпреки това е от голяма полза за цялото общество.

В репортажа на Мариана Корчакова може да чуете историята на един от лекторите на „Форум Ключ“ - Ива Колева. Тя разказва за своите разнообразни инициативи и преживяването и значението на форума. Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

„Никой не напуска страната си по желание. Тези деца преминават през много препятствия, за да стигнат до Европа, но ако всичко беше наред в техните страни, те нямаше да бъдат тук“, заяви Ани Райкова от Международната организация по миграция в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио по отношение на децата мигранти в България.

Тя сподели, че според статистиката на Държавна агенция за бежанците у нас има 538 деца, търсещи закрила, а 352 от тях се непридружени. Статистиката не включва деца от Украйна, а от страни от Близкия Изток като Сирия, Ирак, Афганистан.Непридружените деца са предимно между 15 и 17 години, разбира се, има и по-малки. Главно идват от Афганистан и Сирия. Момченцата са повече, има по-малко момичета.

„Ако добавим и бежанците, идващи от Украйна, те ще наброят хиляди. От началото на войната в Украйна, със сигурност се промени профила на бежанците. Фокусът се насочи към хората от Украйна, там близо 90% са жени и деца. Има и възрастни хора, разбира се, има непридружени деца, но те идват с други роднини, смейни приятели или съседи“, заяви Владислав Дамянов от „Каритас България“.

Той добави, че всички организации насърчават бежанците да започнат да учат български език, след като им се осигурят базовите нужди.

Анна изтъкна, че за украинските деца е по-лесно да научат език на добро ниво, докато за част от останалите деца България е транзитна страна и не са особено мотивирани да учат езика

„Повечето деца от Афганистан бързо продължават към западните страни, тези от Сирия се задържат малко повече. Все пак има деца, които желаят да ходят на училище, но им е много турдно, защото не срещат необходимата подкрепа. В центровете на Държавна агенция на чужденците има курсове по български, но са само два пъти седмично. Нашите организации провеждат различни курсове, но това не е същото като посещението на училище.

Тя добави, че по-големите деца предпочитат да работят и по този начин научават езика много по-бързо.

„Тези деца живеят в центровете на Държавна агенция за бежанците, докато са в процедура за убежище. За непридружените деца в София има изградени „сигурни зони“ в центровете в Овча купел и Военна рампа. Непридружени деца има и в центровете във Враждебна и Харманли. Предстои изграждане на „сигурна зона“ в Харманли, защото лагерът е доста голям. За тях денонощно се грижат социални работници, а има и охранителна фирма, която се грижи за сигурността им. Целта е децата да са в нормална и подкрепяща среда, доколкото е възможно. Те получават подкрепа и от други организации и институции.”

Владислав разказа, че преди години е установено, че включването в образователната система на тези деца, се оказва пробелем. Те биват включвани, но рядко са подпомагани, когато срещат сериозни трудности. За да подпомогнат тези деца „Каритас България“ създават „Клуб домашна работа“.

„Наши доброволци работят с децата бежанци индивидуални и им помагат с материала, които изучават, за да могат да са по-ефективни в училище. Ние целим да осигурим връстници да помогнат на бежанците деца. Разговаряме с директорите на училищата, а в някои от тях има програми за доброволчество, което е много похвално.“

Той отбеляза, че по-голям интерес има от младежите между 10-ти и 12-ти клас и разказа за частно средно общообразователно училище „Рьорих”, което два пъти седмично е ангажирало доброволно учители и ученици след часовете, за да помагат на децата бежанци.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

“„Лидер Академия“ (https://leaderacademy.bg/about/) е академия за личностно развитие и бизнес с фокус “кариера през призванието”. Това е кариера, базирана на личностните качества. Академията стартира преди 7 години, а основната ни целева група са младежите от поколение Z. Това са хората между 12 и 25 г., като те имат по-интересни потребности и нужди за пазара на труда. (https://epicmedia.typeform.com/report/sxFRwZgk/UIp46HGX2GTPACDq?view_mode=print) Ние искаме да им помогнем да намерят своята посока на развитие, а след това и своята кариера”. Това сподели съоснователят на “Лидер Академия” Андрей Илиев в предаването “Кой говори?” по Дарик радио.

“Първоначалните основи положихме през далечната 2005 г. Тази академия е не само мечта, а кауза, която се радвам, че успяхме да реализираме в този си вид” допълни другият съосновател на “Лидер Академия” Георги Темелков.

“Когато избирахме името, ние го направихме много спонтанно. Знаем, че лидер има много дефиниции, но в нашия контекст това е млад човек, който познава себе си, развива се и по този начин вдъхновява тези около него”, разказа Андрей

Георги допълни, че човек трябва да открие и опознае първо себе си, а освен това да има смелостта и желанието да се развива.

“Всеки един младеж би могъл да бъде лидер, но изпъкват тези, които са по-изявени и са осъзнали нуждата си да се развиват”, продължи Андрей.

Той изтъкна и основните типове компетентности, към които образованието би трябвало да води, като обърна особено внимание 8-те ключови образователни компетентности(https://eur-lex.europa.eu/BG/legal-content/summary/lifelong-learning-key-competences.html), които са част от европейска рамка, приета от Министерството на образованието още през 2006 г. Тези компетентности са холистични и спомагат за качественото развитие на младия човек.

Това са: чувството за естетика и досег до култура, граждански права и отговорности, езикова грамотност, личностно развитие, владеенето на чужд език, предприемачество и проактивност, дигитална и медийна грамотност, математическа и технологични компетентности или методът STEM, както и здравословният начин на живот и спортните дейности.

Гостите и водещият Георги Донков коментираха доколко тези компетентности са част от българското образование. За голяма част от тях изразиха скептично мнение относно импелентацията им в българското образование, но подчертаха, че на база други държави много младежи владеят чужд език на добро ниво.

“Лидер Академия” се опитва да адресира именно тези компетентности. В момента е стартирала кампания „100-те изгряващи звезди“. Тя е насочена към 100 младежи между 16 и 25 г., които могат да спечелят стипендия на стойност 1000 лв и да преминат през едногодишна акселерираща програма. (https://leaderacademy.bg/100-te-izgrqvashti-zvezdi/). Тя включва кариерно консултиране, изграждане на кариерен профил и участие в различни уъркшопи и обучения.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

“Много са законите и нормативните актове, които имат нужда от подобрение. Но често имаме нужда от подобрение в обществен план. Да се подобрят ценностната ни система и морал, да бъдем водени от нашата съвест, да имаме общи цели и мечти за по-добър живот в страната, в която сме родени и израснали”, заяви Айлин Юмерова от Български център за нестопанско право в предаването “Кой говори?” по Дарик радио.

Гергана Куцева от Български фонд за жените сподели, че институциите трябва да отговарят за нуждите на гражданите, а организациите се застъпват за каузата и представляват дадена група пред държавните институции. Когато виждаме, че група хора е изключена от законодателството и достъпа и до определена услуга или ресурс, организациите се застъпват чрез различни методи за тази обществена група.

“Характерно за всички организации, работещи за човешки права, социална справедливост, върховеност на закона и т.н е, че са в постоянна несигурност, с нисък бюджет, с непостоянен екип и малко служители на трудови договори им са с трудови договори. Не мога да разбера нападките към гражданските организации, защото облагодетелстване липсва. Тези хора отделят много от личното си време, за да вършат обществена работа. Те могат да бъдат валидни, ако има държавно финансиране, но такова липсва, въпреки че се застъпваме за подобна идея и разработването на такъв механизъм. Въпреке че това не се случва заради политическата несигурност, е липсваща перспектива. Голяма част от финансирането идва чрез европейски средства и така наречения норвежки механизъм, но това не са външни донори, защото България е част от тези общности”, допълни Гергана.

Тя отбеляза, че за една организация е важно да има различни източници на финансиране, за да може да има свобода и независимост.

Айлин и Гергана разказаха повече за новата програма, която ще подкрепя граждански организации, работещи за утвърждаване на европейските ценности.

“Успяхме да спечелим много голямо финансиране от Европейската комисия на стойност от 5 млн. лв. и в рамките на средствата 60% ще отидат за директно финансиране на организациите. Те ще бъдат разпределени през три различни механизма. 2 млн. ще бъдат отделени за организационно-институционално финансиране. Целта е да помогнем организациите да следват мисиите си. Искаме да следват това, за което са създадени, а не донорски очаквания. Начинът, по който ще разпределяме финансиране, е начин, по който ще подкрепяме организациите в работата им. Даваме това финансиране предварително, което за съжаление, не е честа практика в България”, заяви Гергана.

Тя отбеляза, че поради липса на предварително финансиране много често нови организации не успяват да получат средства.

“Български център за нестопанско право инвестира усилия в подкрепата на гражданските организации вече повече от 20 години. Ние желаем да инвестираме нашите юридически знания, да предедем опит на малките и нови организации. Важно е да имаш възможността да комуникираш, да поправиш административни грешки. Това, което искаме да правим през програмите за развиване на капацитета, е да дадем знание на организациите за законовите изисквания и разпоредби. Важно е всяка организация да се управлява по прозначен и изряден начин, защото това е един от инструментите за тормоз”, сподели Айлин.

На сайтовете на Български фонд за жените, Impact Drive и Български център за нестопанско право ще може да научите повече за възможността за обучения и финансиране. Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

„Трафикът на хора е огромен проблем. 50 млн. души по света живеят в съвременно робство“, заяви регионалният мениджър на Фондация „А21“ (https://www.a21.org/content/bulgaria/gr4ut4) в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио.

Тя разказа за началото на фондацията и нейната основателка Кристин Кейн, чиито думи гласят, че никой от нас не може да направи всичко, но всеки от нас може да направи нещо.

„ „А21“ (https://www.a21.org/) е международна организация с филиали в повече от 19 страни. Кристин Кейн забелязва плакати на липсващи момичета, като едно от тях е на възрастта на дъщеря й, а освен това носи й нейното име. Това провокира много въпроси в нея и тя стига до проблемите с трафика на хора. По този начин тя дава началото на фондацията в международен план. Български офис има вече 10 години“ заяви Моника.

Тя отбеляза, че повод за празник за фондацията би било времето, когато трафиканти биват осъждани, хората реагират на заплахи, запознати са с темата, а статистиката се подобрява.

„Във фондацията има три отдела. Единият се занимава с превенция и разпространение на информация, вторият е свързан със спасяване, като към него е й горещата линия, а третият – възстановяване, където се полагат грижите за повторната интеграция на жертвата в обществото“, допълни мениджърът на националната телефонна линия Диана Китова.

Моника Николова разказа за информационната кампания „Виждаш ли ме?“.

„Това е глобална кампания, която в България стартира през октомври. Тя се състои от два късометражни филма, основани на сексуална и трудова експлоатация. Историите са по истински случаи на жертви, които са били спасени. Кампанията има за цел да достига до хората и да информираме за този значим проблем.“

Предстои и кампания, която да информира хората за трудовата експлоатация заради предстоящия сезон на трудова работа. Чрез тази кампания фондацията напомня за националната гореща линия (0800 20 100) и една специфична нейна услуга – „Проверка на работа“.

Горещата линия е напълно безплатна и денонощна. Тя е достъпна и чрез сайта, и фейсбук страницата на фондацията (https://www.facebook.com/A21bg).

„Всеки напълно безплатно може да се възползва от услугата „проверка на работа“Когато се колебаете за достовереността на някое предложение за работа в чужбина, може да ни дадете информацията, с която разполагате, а ние ще направим проучване и оценка на рисковете“ заяви Диана.

Моника разказа за най-разпространените техники за трафикиране, които остават предложението за работа в чужбина и метода „Loverboy”.

“Loverboy” е много използвана техника, при която едно момиче среща перфектния мъж, много често в онлайн пространството. Той бавно и с търпение осъществява контакт с нея и печели доверието й. Разбира се, той предварително се е запознал и е проучил своята жертва. Така започват да градят взаимоотношения, а той й разказва как ще имат щастливо бъдеще, докато не дойде момента за заминава в чужбина. След като преминат границата, започват тормоза и насилието.

Диана сподели историята на момиче, което е трафикирано в Германия и след много премеждия и трудности бива успешно спасена. Тя отбеляза, че благодарение на множеството международни партньори са успели да помогнат на момичето.

В репортажа си Мариана Корчакова разговаря с Елена Денева-Трифонова, която е част от екипа на организация „A21. Тя разказва за трудния път на възстановяването на жертвите, работата и помощта, която организацията им оказва, за да може отново да бъдат пълноценна част от обществото.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

На 31.03.2023 направихме този разговор в ᗪᗩᗪᗩ ᗷᗩᖇ. Наши гости са Николай Стайков от Антикорупционен фонд и Евгени Димитров от БулФото.

Темата този път е свързана със смисъла да правим избори в една демокрация и какво се случва, ако зарежем правото си на избор - има или няма последствия.

ℹ Ще чуете за:

✅ Смисъла от гласуването - има ли го, или го няма в нашата особена на вид демокрация;

✅ Някои интересни моменти, които нашите гости са забелязвали по време на избори - ще има интересни лични истории, данни и факти;

✅ За какво да внимаваме, ако все пак решим да гласуваме;

✅ Толкова ли е лошо, ако си останем вкъщи;

✅ и разбира се за мотивацията да бъдеш себе си и да се ангажираш с демократичните процеси в страната.

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

„Наградата дава добавена стойност към формалното образование. В последно време става все по-ценно да правиш нещо смислено в извънучебно време. Това се превръща в ценност, която и университети, и работодатели оценяват все повече“, сподели мениджърът корпоративни партньорства на Фондация „Международна награда на херцога на Единбург“ в България Кристина Атанасова в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио.

Националният директор на програмата в България Лилия Харизанова разказа повече за началото на наградата, нейната структура и значение:

„В началото наградата е била по-елитарна, но целта е с времето тя да стане достъпна за всички, както е и днес. Направленията са 4, като във всяко едно от тях младежите имат свободен и разнообразен избор. Имаме три различни нива: бронзово, сребърно и златно, които се различават по своята продължителност“, допълни Кристина.

Лилия разказа, че 8 млн. души от 144 страни са част от програмата, а през миналата година 271 души са наградени в България.

„Идеята е всеки един млад човек да може да достигне до наградата. Няма никакви ограничения независимо от регион, специални нужди. Наградата е еднаква навсякъде. Сертификатът, който всеки завършил програмата получва, е с еднаква тежест във всеки край на света“, добави тя.

Основната дейност на фондацията в България се осъществява чрез училища и образователни институции. Понякога си партнират и с общините.

Кристина заяви, че през последните две години са развили дигитален център на наградата. Така всеки, който желае да стане част от нея, може да се свърже с тях и екипът им изпълнява функциите, които биха извършвали образователните институции.

Фондацията дава методологията и лицензира учебните заведения да работят с наградата. Няма елемент на финансиране, а по-скоро повишават престижа на училищата, с които си партнира..

„Младите хора споделят, че наградата е приключението. За тях поощрението е нематериалната награда. В училището програмата се възприема като сертифициране на извънкласните дейности. Наградата се стреми учениците да поемат отговорност, да се овластяват и да се отчитат сами. Ролята на учителите е по-скоро да бъдат ментори. В периферните градове желанието за участие в програмата е много голям Програмата е с отворена архитектура, естествено в столицата много училища прилагат програмата отлично, но интересът се забелязва и от частни, и от малки държавни училища“, сподели Лилия.

Тя разказа още, че по време на програмата младите хора имат ментор, който също научава много покрай младежите.

Наградата е гъвкав инструмент и може да бъде прилаган по различен начин за целите на училището или институцията. Има добри практики училищата да привличат партньори чрез наградата.

„Много обичаме моментът, в който младите хора споделят своя опит и преживявания. Те често споделят: „Разбрах, че аз съм наградата““, сподели Кристина.

„Тази награда е една игра. Има десет философски принципи в нея, а един от тях гласи „Без съревнование с другите“. Това не означава да не се състезаваш със себе си. Идеята на нивата е свързан с елемента на прогресивността. Всяко ниво има четири направления, като разликата е в тяхната продължителност“, добави националният директор на фондацията.

В репортажа на Мариана Корчакова ще научите историите на две момичета, които са били част от наградата. Те споделят за своите истории, опит, преживявания и умения, които са получили и развили по време на програмата.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

„Неправителственият сектор е по-склонен към партньорство. То е нещо, което трябва да развиваме. Когато сме повече, гласът ни става силен. Ние не само учим другите. Ние прилагаме това, което искаме да покажем им покажем“ заяви основателят на Impact Drive (https://www.impactdrive.eu/) Теодора Иванова в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио.

Теодора Иванова и председателят на управителния съвет на сдружението Веселина Панайотова разказаха за името, целите и началото на Impact Drive, в рубриката “Властта на гражданите”.

“Дълго време мислехме какво да е името на фондацията. Останахме с английското наименование, защото словосъчетанието е трудно преведимо. Ние сме голяма група от организации, които се състоят от малки екипи и множество длъжности. Тези организации се борят за качествена обществена промяна и гласност на различни каузи” сподели Теодора.

Тя добави, че всичко е започнало преди 5 години поради липсата на видимост и ефективност на иначе страхотните организации в България. Така, заедно с още две дами решават, че ще бъде добре да има организация, която да обединява организации.

„Работим по три основни направления. Най-значимото е Impact drive, с което изграждаме капацитет в организациите. Второто е Digicoms. To e гласът на организациите с кауза. Обучаваме хора от организациите да бъдат по-разпознаваеми и разпространени в дигиталния свят” обясни Веселина.

Двете дами отбелязаха, че организациите са имали проблем с ролята на комуникацията и излизането от типичния за сектора език. Те допълниха, че въпреки напредъка на дигиталния свят, той не може да замени истинското общуване и социалните умения.

Третото направление на фондацията е Momgotajob - Мама има работа (МИР). Веселина споделя, че й е било трудно да открие гъвкава работа, за да може същевременно да е вкъщи с децата си и така се ражда идеята за МИР.

„Една от основните ни ценности е, че правим нещата като момичета. Хубаво е, когато различните сфери се смесят. Ние търсим хора с подобни ценности и интереси. Себеподобните се откриват. Гражданският сектор е феминизиран, така че не е преднамерено да работим предимно със жени. В екипа имаме и момче“, споделят Веселина и Теодора.

Сред основните теми, които засегнаха с водещия Георги Донков, бе равенството между мъжете и жените.

„Вярваме, че истинска промяна може да бъде постигната само ако имаме истинско равенство за жените. Това е част от мисията на Impact Drive. Никога не сме равни, докато всички не сме равни. Докато най-онеправдания член на нашето общество не достигне до това равенство, ние не сме равни“, заяви Теодора

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

„Огромното желание да подкрепят каузите, зад които застават, обединява всички различни организации в програмата Let’s Go. (https://bcnl.org/trainings/16-organizatsii-za-koito-tova-ne-e-prosto-biznes-eto-koy-shte-uchastva-v-lets-go-2023.html) Най-важната им цел е социалната кауза”, сподели Александра Мирчева от Български център за нестопанско право в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио.

Програмата се провежда от 12 години и в този период са се включили над 200 организации от различни сфери. Всички те желаят да развият бизнес с кауза и да решават значими социални проблеми в обществото чрез устойчиви решения.

Александра отбеляза, че обикновено 12 организации влизат в програмата, но тази година те са 16.

„В последно време организациите се научиха, че могат да бъдат подкрепени и чрез създадени продукти. Хора в затруднено положение изработват красиви продукти и така превръщаме една тъжна история в история на триумфа и се осигурява достоен труд на различни групи от хора. По този начин не е нужно да разчитат само на проекто-финансиране, а взимат нещата в свои ръце“ добави тя.

За последните 12 години средата много се разви, за съжаление, имаме много проблеми за решаване. А гражданските организации винаги са на първа линия в борбата с всички тези проблеми.

Сред участниците в тазгодишното издание на програмата е Ателие „Декор“. (https://www.facebook.com/decor.atelie/?locale=bg_BG) То е базирано в Троян и продуктите им са изработени от хора с увреждания и различни възможности.

Основателят на Ателието, Таня Цветкова, сподели, че то съществува от 3 години, като началото е било трудно, защото е съвпаднало с пандемията от Covid-19.

„Цял живот съм била предприемач, но през 2015 г. замразих всичко, защото третото ми дете боледуваше често и имаше нужда от мен и в продължение на няколко години бях вкъщи. Възможността да творя нещо, ми носеше удовлетворение и осъзнах, че мога да бъда полезна на хора със затруднения. Така се роди идеята за нашето ателие. То спечели финансиране, но началото съвпадна с пандемията. Ние съществуваме от три години, а в две от тях сме на самоиздържка. Има трима души, които са на трудов договор и се чувстват пълноценни. Всеки един от тях е с над 65% ТЕЛК.“

Тя отбелязва, че е било предизвикателството да се открият устойчиви продукти заради борбата за пазар. Те се опитваме непрестанно да подобряват своите продукти, да творят нови и практични неща за клиентите си. Сега изработват разнообразни вълнени продукти.

Ателие „Декор“ членува в общността „Купи подарък от майка на дете с увреждане“, от където черпят идеи и вдъхновение за някои от своите продукти.

Александра Мирчева разказа, че по време на програмата организациите преминават през обучения, срещат се с ментори, трупат бизнес опит.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

„Децата от глухата общност имат много потенциал, но той невинаги се насърчава и развива. Образователната система не успява да ги провокира. Няма достатъчно курсове, които да развият творческото им мислене“, сподели Фани Бъчварова  от Фондация „Мотиф“ във “Властта на гражданите”  по Дарик радио.

Николай Стойков и Фани Бъчварова са двигателите на фондацията, а заедно с фотографа Добрин Минков организират обучения по фотография и визуални изкуства за младежи от глухата общност в България.

Те разказаха, че фондация „Мотиф“ е на 6 години, има стопанска и нестопанска дейност, а обучението по фотография е основният проект на организацията.

„Замислихме се, че работим с визуално разказване на истории и можем да предоставим тези познания на глухата общност“, споделя Фани.

„Въпреки че с времето идеите ни претърпяха промени, ние знаехме, че социалната дейност ни влече“, добавя Николай.

„Мотиф“ е сред малкото организации в България, които работят с глухи младежи. Първите си фотографски курсове провеждат в училището за ученици с увреден слух в София. По този начин разбират с каква възрастова група биха могли да работят.

През следващата година стартират курсове с организирано записване за младежи и възрастни в няколко града в страната. Това са Пловдив, София и Варна.

Николай споделя, че всеки записан е работил с голямо желание и ентусиазъм, а Фани допълва, че за по-добра комуникация са използвали видео уроци, презентации и помощта на преводач на жестов език.

Двамата вече посещават обучения по жестов език, за да може да водят още по-добра комуникация с курсистите. Те отбелязват, че когато се изгради доверие между тях и групата, винаги се намира начин за добра комуникация и успяват да достигнат един до друг.

„Идеята е тези общности да излязат на светло. Не сме експерти по темата, но вероятно има проблем с интеграцията на тези младежи в училище. Обнадеждаващо е, че младото поколение е по-толерантно и разбиращо“, отбелязва Николай.

Обучението продължава пет дни, а идеята на фондацията е не само да научи курсистите на основите на представяне на визуални истории, а да запалят истински интерес към фотографията и да провокират творческо мислене.

Курсът е разделен на няколко етапа: обща теория и правила, функционирането на фотографията и основните жанрове.

„Имаме и любима тема, посветена на големите имена във фотографията, което е много впечатляващо за обучаващите се“ сподели Фани.

Николай добави, че се опитва да дава на младежите практични съвети като чистенето на камерата и намирането на нестандартен ъгъл. Но най-вече ги насърчава да откриват и импровизират.

В края на обучението курсистите получават сертификат, а освен това се организира и изложба с техни фотографии, което им носи голяма радост.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Темата този път е свързана със спасяването на човешки живот от хора, които правят това напълно доброволно, от сърце и често напук на държавата ни. Димитър ще е с нас в качеството си на един от неформалните лидери на български доброволчески екип, включил се в претърсването на руините в съсипаните турски градове.

ℹ Говорим за:

✅ Какво го е накарало да се занимава с пещерно спасяване, ще разкажем и за случаи, в които той и колегите му са имали възможността да помогнат;

✅ Липсващия закон за доброволчеството и как хора, които искат да помагат в спешни ситуации са поставени пред избор между това и собствената си работа;

✅ Отношението на хората в Турция към българските спасители и за едни двама германски граждани, „осиновени“ от българската група;

✅ За отношението на българската държава, наградите, които се дават впоследствие, но и липсващата подкрепа на време;

✅ и разбира се за мотивацията да бъдеш себе си и да помагаш често напук.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

Събитието отново ще е отворено за въпроси от всички присъстващи онлайн. Опитваме се да покажем човека зад каузата, от плът и кръв.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

В поредното издание на „Властта на гражданите“ психоложките Блага Банова и Мария Кузманова от сдружение „Дете и пространство“ разговаряха с водещата Мария Черешева за необходимостта от подкрепа за децата в дигиталния свят.

„Сдружението е неправителствена организация, създадена през 2004 г. Членовете на организацията са специалисти и професионалисти в областта на грижата за деца. Те са лекари, психолзи, детски психиатри, социални работници и педагози“, сподели в предаването „Кой говори?“ по Дарик Радио Блага Банова.

Тя допълни, че сдружението управлява общо 9 социални услуги в София и Русе, а основният акцент на работа са децата с прояви на психично страдание и затруднение. Подходът на работа е в индивидуалното разглеждане на всяка една ситуация.

По време на пандемията организацията е поставена в извънредна ситуация на криза, несигурност и неяснота. Но работата с деца и тийнейджъри продължава дори в по - интензивни темпове.

„Увеличи се броя на заявки за работа с деца. Появиха се заявки за работа с родители и цели семейства. Работата продължи в различен ритъм, което ни помогна да работим върху по-добри практики за психо-социалната грижа“, отбеляза Мария Кузманова.

Пример за тези практики е един от последните проекти на сдружението – „Детето субект на своите права. Достъп до терапевтична подкрепа“.

Блага Банева сподели, че в него е събран досегашният опит на специалистите от организацията.

„Проектът генерира няколко продукта, които намираме за много полезни. Обратната връзка също бе положителна. Изработихме методика за подкрепа на деца в дигитална среда. За своята индиректна работа специалистите са използвали най-вече телефон и онлайн платформи“, добавя тя.

Мария Кузманов допълни, че цял един раздел в методиката е посветен ан дигитално-медийната грамотност, тъй като това е нещо много важно и за специалистите, и за потребителите.

Друг от сборниците на сдружението „Детето е автор“ е последствие от реализираните практични видеа, които са достъпни свободно в Youtube канала на сдружението. (https://www.youtube.com/@childspace888/videos)

Блага Банева отбеляза, че видеата отразяват опита на специалистите от сдружението, а в сборника се съдържат разширени текстови варианти на някои от видеата, в които се дават ценни насоки.

В едно от тях се разглежда връзката на детето с времето и пространството. Как с лесен подход, като използване на физически календар, детето може да си помогне да усвои и свикне с реалността.

Относно времето прекарано в дигиталното пространство от децата психоложките отбелязаха, че то обърква връзката с времето, пространството и тялото при децата. Важно е да има ограничение в дигиталната среда и да се набляга на ролята на спонтанната игра в реалния свят.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Опустошителните земетресения, които разтърсиха Турция и Сирия взеха живота на над 40 000 души. Ранените вече са над 100 000, а над 2 млн. души е трябвало да напуснат домовете си. От какво се нуждаят най-много засегнатите от трагедията? На този въпрос отговориха в ефира на Дарик радио Никола Рахнев от “Гората.бг” и Лазар Радков, един от основателите на “Капачки за бъдеще”.

"Гората.бг" вече е изпратила тир, който е пристигнал в Турция, докато в Сирия вече се хранят с български ориз. До страната достига много по-малко помощ поради факта, че страната се намира във война вече над 10 години и съществува сериозен риск от злоупотреби с даренията от страна на сирийското правителство. Организацията иска да помогне с още 75 тона храна за северните части на страната.

Според Рахнев е нормално да се помогне по всякакъв начин на засегнатите като се вземе предвид и мащабът на трагедията.

“Няма нищо по човешко от това ние да бъдем съпричастни и да помагаме”, споделя той. 

Той добави, че всеки, който иска да помага, може да го направи по различен начин, дали с финансови средства или стоки от първа необходимост. В момента хората в Турция и Сирия се нуждаят от спални чували, одеяла, шалтета, палатки, материали свързани с личната хигиена, батерии, осветителни тела, памперси, дамски превръзки и консервирани и трайни храни.

Лазар Радков сподели мнението на Рахнев, че в момента най-необходимото нещо са палатки пригодени за зимни условия, защото хората се страхуват да влязат в домовете си. Според него ние сме в позиция, в която можем да помагаме.

“Ние сме най-бедните от богатите”, казва той.

В края на разговора той сподели, че не е сигурен, че ако се случи нещо подобно в България, държавата има необходимите ресурси да се справи.

В репортажа на Мариана Корчакова ще разберете как изглеждат нещата на практика в пунктовете и какво се случва както с даренията, така и с невероятната човешка енергия, която беше отделена през изминалите дни. 

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

На 12.02.2023 реализирахме този КЛЮЧ Unplugged като online излъчване в страницата на Форум КЛЮЧ и НПО портал от Студио ЕЛА. Наш гост беше Кристиян Юлзари. Той е млад журналист и името му нашумя покрай темата за това - къде отиват парите по програмите за превенция на зависимости. В момента негови материали излизат в Евронюз, Дневник, част е и от екипа на FactCheck.bg, живее и учи в Русе.

Темата ни е обявена доста общо - за защитата на ценности и принципи, но разговорът е напълно конкретно насочен към работата му като журналист, към сферите, в които се е "разровил" и ефектите за обществото от това, за смисъла от активност, за безхаберието, за злоупотребите и за ролята на младите хора в преодоляването на последствията от това.

Говорим за:

• Хазартните зависимости и какво се случва с парите от фонда за предотвратяването им;
• За отношението на младите хора към истината, към решаването на проблеми и за стремежа към развитие;
• За отношението ни към собственото ни бъдеще и доколко очакванията ни към младите хора са оправдани;
• За истината, постистината, за проверката на факти и смисъла да отделяш от времето си за такива каузи;

... и разбира се за изборите, които правим всеки ден, а имат отношение към живота ни дългосрочно.

Отговаряме и на максимално много от вашите въпроси в чата.

В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

Събитието отново е отворено за въпроси от всички присъстващи онлайн. Опитваме се да покажем човека зад каузата, от плът и кръв.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

В последните работни часове на 48-ото Народно Събрание депутати от Продължаваме промяната внесоха законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс в частта осиновяване. Предложените промени касаят два въпроса - достъпът до информация за биологичния произход и прекратяването на осиновяването. Адвокат Йорданка Бекирска - специалист „Семейно право“, Мария Брестничка от „Национална мрежа за децата“ и Лилия Апостолова - сдружение „Търсим се“ разкриха в ефира на Дарик защо са необходими подобни промени. В момента само осиновеното дете и осиновителите имат право да търсят информация.

“Тайната на осиновяването създава само и единствено допълнителна травма и много рискове от още травми за тези деца,” сподели Брестничка.

Бекирска разкри, че в момента информация може да се получи по законен път, но е изключително трудно, защото в закона, предложен за промяна, член 105 казва, че само в случаи на важни обстоятелства може да се разкрие самоличността на биологичните родители. Никъде, обаче, не се уточнява какви са тези важни обстоятелства. Лилия Апостолова разбрала от съседка, че е осиновена и издирила имената на биологичната си майка не по съдебен път. Сестра си пък успяла да намери, след като изрича имената на майка си по БНТ. След това сестра й и е писала във фейсбук.

И трите са на мнение, че в повечето случаи осиновените деца искат да разкрият самоличността на биологичните си родители, за да разберат откъде произхождат.

“Ние не търсим родителите си, ние търсим произход”, споделя Апостолова.

Брестничка и Бекирска са на мнение, че осиновяването не трябва да се пази в тайна от детето. Колкото по-късно се разбере тайната, толкова по-вероятно е и двете страни да се сблъскат със стигма, защото България все още не е достигнала етап, в който осиновяването да е напълно нормален процес. Освен това, отношението на детето към осиновителите може да се промени, като разбере, че това не са биологичните му родители.

“Приказката за Палечка е идеален начин да се обясни. Има майка, която го е родила и майка, която го отглежда”, добавя Брестничка.

В края на разговора беше засегната темата за разсиновяването. Това е процес, при който едно дете е оставено от биологичните си родители и е осиновено, само за да бъде изоставено и от осиновителите си. Брестничка сподели, че се увеличава броят на разсиновените деца. Информацията идва от Българската асоциация на осиновените осиновители, а не от Агенцията за социално подпомагане.

В репортажа на Мариана Корчакова може да чуете историята на двама души - единият осиновен, а другият осиновител.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Все повече граждански организации в страната застават зад правото на хората да дишат чист въздух. Повечето от тях са неформални и се крепят единствено на ентусиазма и на упоритостта на част от местните хора, които доброволно отделят от времето си, за да допринесат за общественото благо. В името на общата кауза – да дишаме чист въздух, през лятото на миналата година 11 организации у нас създадоха националното обединение за чист въздух „Дишай, България“, с идеята, че само заедно могат да извървят трудния път и да постигнат успех. С представители на някои от тях ни среща в репортажа си Мариана Корчакова.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Повече от 10 000 души в България годишно биват засегнати от сърдечен арест. Когато сърцето спре с него спира и кръвообращението. Това означава, че органите и тъканите в човешкото тяло не могат да бъдат захранвани с кислород. В случай на нужда, всеки човек е способен да помогне, а най-важни са първите минути, за да се съхрани човешкият живот до пристигането на линейка. Гости в днешното издание на “Властта на гражданите” бяха Мариана Манушева и Антон Манушев от фондация “Първите три минути”.

Г-жа Манушева сподели, че организацията е създадена, за да популяризира съвременните стандарти за спасяване и оказване на първа помощ. Тя добави, че преди години информацията за първа помощ се е предавала от уста на уста или се е взимала от Гугъл, което според нея не винаги е най-доброто решение.

Тя е астроном по професия и името на фондацията е вдъхновено от нейната професия.

“В 'Първите три минути' в голяма степен е провокирано от моето образование в сферата на физиката, тъй като в живота на вселената първите три минути са също изключително важни”, разкрива Манушева.

Г-н Манушев сподели, че сърдечният арест е най-честата причина за преждевременна смърт.

“За сравнение, жертвите на сърдечен арест са 10 пъти повече от жертвите на автомобилни катастрофи, природни бедствия и пожари взети заедно,” коментира той.

Манушев обясни какви са ползите от автоматичните дефибрилатори.

“Автоматичният дефибрилатор може да бъде използван от всеки свидетел на инцидента и за това той е направен да дава ясни инструкции, които трябва да бъдат на български език - дава инструкции с обратна връзка, избира нивото на разряда, сам прави дефибрилация и може да дава обратна връзка и за реанимацията, която вие правите,” добави той.

Манушева сподели, че дори на местата, където спешната помощ е много добре организирана и линейката пристига между 5-ата и 8-ата минута след подаването на сигнала, вече е късно за човека, получил сърдечен удар.

“Счита се, че с 10-12 % пада шансът за оцеляване всяка една минута, в която човек не получава помощ”, каза тя.

Двамата обясниха и малко повече за инициативата “Сливи за смет: Стар акумулатор за нов дефибрилатор”. Манушев сподели, че около 300 акумулатора са необходими за закупуването на един висококачествен дефибрилатор.

Събеседничката разясни и каква точно е разликата между сърдечен арест и инфаркт. Сърдечният удар е проблем свързан с електрическата активност на сърцето, докато инфарктът е проблем свързан с мускула.

В репортажа на Мариана Корчакова може да чуете Иво Петров - националният консултант по инвазивна кардиология. Защо е нужно наличието на повече дефибрилатори, кога ще бъдат разположени следващите, как се работи с тях и може ли помагащият да навреди, чуйте в разговора.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Този КЛЮЧ Unplugged се състоя на 26.01.2023 на живо в ᗪᗩᗪᗩ ᗷᗩᖇ в София и като пряко излъчване online в страницата на Форум КЛЮЧ и НПО портал. Наш гост бе Любо Георгиев от Екипа на София.

Темата този път е Гражданите и града и въобще доколко гражданска енергия може да доведе до промени в градовете ни. Екипът на София събира експерти, граждани и организации, ангажирани с бъдещето на столицата. Всички те имат някакъв бекграунд, който може да бъде определен като активистки, в различни сфери

Говорим за:

• Какъв точно активизъм е нужен за постигане на промяна в столицата;
• Как други градове могат да следват устойчиви модели на развитие;
• За отношението ни към собствената ни среда на живот;
• За общностите и мястото им в нашето общество;
• и разбира се за начина да обединяваме и търсим пресечни точки на интереси.

Отговори има много и различни, но ние избрахме да се съсредоточим върху тази тема през погледа на госта ни, който е с лична история и опит. Но не, разговорът не е теоретичен и „научно звучащ“.

В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

Събитието отново ще е отворено за въпроси от всички присъстващи онлайн. Опитваме се да покажем човека зад каузата, от плът и кръв.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

Темата около хазартната зависимост стана актуална около Световното първенство по футбол. От “Национална мрежа за децата” призовават за промяна в закона за хазарта, която да изравни статута на хазарта с всички останали опасни продукти, които генерират зависимост като алкохол и цигари. Важно е да се отбележи, че темата е от значение не само за организациите, които се занимават с деца, защото проблемът със завимостта се забелязва предимно при възрастни хора.

“Абсолютно съм убедена, че парите на бетинг компаниите не определят успеха на българския спорт по никакъв начин, но може би определят луксозния живот на някои ръководители в спорта”, коментира в предаването “Властта на гражданите” Ева Борисова, съосновател на “Асоциация родители” и член на “Национална мрежа за децата”.

Според нея, рекламите за хазарт намаляват мотивацията и променят съзнанието. Един от основните проблеми, който Борисова спомена, е че секторът се саморегулира. Тя сподели, че регулацията е изключително либерална, което не би следвало да е така.

“Корупцията е истинския проблем, когато говорим за хазарт”, добави тя.

В интервюто си за Дарик радио, Десислава Безинска-Шеинкова от Центъра за работа с хазартна зависимост "Психоника" сподели, че липсва официална статистика, която да разкрие точно колко хора в страната страдат от хазартна зависимост. Тя даде пример с факта, че 44% или близо половината от обажданията на Националната линия за наркотици, алкохол и хазарт през месец декември са именно за хазарт, докато преди години те са били основно свързани с наркотиците.

Шеинкова добави, че когато става дума за проблеми с алкохол и наркотици има по-осезаема обществена критичност. Според нея, в много случаи хазартната зависимост не е осъзната.

“Те са печелили някъде по пътя някоя малко по-голяма сума. Лъжливото усещане, че могат да спечелят отново такава сума или по-голяма е това, което ги кара отново и отново да играят. Когато на хазартно зависим човек му се играе, той не си спомня загубите,” разкрива Шеинкова.

“Когато се създава едно такова впечатление, че нещо е удобрявано от обществото и че няма проблем с него, всъщност то става все по-масово”.

В последната част на разговора се включи и Кристиян Юлзари, който разкри дали държавата осъществява дейности по превенция на зависимостите и рисковото поведение.

Според него няма превенция на зависимостите сред младите хора.

“Не се случва, защото единствената програма, която имаме в България за превенция на зависимостите сред младите хора е обгърната в мистерия. Тя е към Министерството на младежта и спорта и през нея минават 5 до 6 милиона на година”, сподели Юлзари.

Той добави, че програмата не функционира прозрачно и финансира или току-що учредени организации, или такива, които по някакъв начин са свързани с политически лица.

Според него трябва да се финансират организации, които да правят кампании и обучения сред младежите за рисковете от зависимост.

В заключение Ева Борисова призова хазартната индустрия “да играе отговорно”.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

За избори ще говорим в днешното издание на “Властта на гражданите”. Този път обаче няма да правим прогнози дали и кога пак ще отидем до урните, а ще се концентрираме върху изборните измами и манипулации.

В началото на седмицата Сдружение "Данни за добро", Фондация "Общество.бг" и Антикорупционният фонд (АКФ), заедно с десетки журналисти, медии, обществени лица и доброволци обявиха създаването на "Обединение за честни избори" (ОЧИ) - платформа, която има за цел да води борба срещу изборните измами, купуването на гласове и контролирания вот.

ОЧИ ще използва данни, за да насочва вниманието на медии и доброволци към местата в страната с изборни аномалии, които са индикатор за купен вот или друг вид измами.

Обединението се създава, след като през декември 2022 г. бяха приети промени в Изборния кодекс, които връщат един от големите инструменти за потенциални изборни измами - невалидните бюлетини. През годините имаше има множество доказателства, изказвания и сигнали, че невалидните бюлетини се използват, за да заличават легитимни гласове на български граждани.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Отново ще говорим за украинските бежанци, чиято интеграция не просто не бива насърчена през последната близо година, ами и проблемите продължават - дори и на базисно ниво - настаняване и изхранване. Годината завърши с някои добри новини в тази посока, и то от гражданския сектор. Какви са те и ще доведат ли до промяна - ще говорим с нашите гости и събеседници днес.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

За потребността да правиш добро ще говорим в това издание на “Властта на гражданите”. Да, много хора имат желание да творят добрини, най-вече за близки и познати, но има такива, за които това е потребност. Правят го от цялото си сърце, в много случаи за хора, които не познават и без да търсят нищо в замяна. И тримата ми гости днес са точно такива. Помагат от години, опитват се да решават малки и големи проблеми на хора, изпаднали в беда и без да съм ги питал, съм сигурен, че в това намират смисъла на живота си. Другото общо между тях е, че всички те, както и организациите, за които работят, са носители на награди от тазгодишното издание на “Човек на годината”, организирано и провеждано от БХК.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

С нас в студио ЕЛА този път е Красимира Хаджииванова от Майко Мила и Оле Мале. Темата този път е коледна и доста позитивна. Може би се досещате, че всичко се върти около подаръци, каузи, базари, идеи и т.н. Но и не само. Като за нормален КЛЮЧ Unplugged имаме и сериозен акцент върху смисъла на нещата. Но без да звучим проповеднически. Познавате Красимира, тя все пак е много активна в обществени дейности и дори и в специални стенд-ъп комеди шоута, отново с кауза. Няма как да е скучно.

Реализирахаме този епизод на КЛЮЧ Unplugged на 14.12.2022 като пряко излъчване в страницата на Форум КЛЮЧ и НПО портал. 

ℹ Ще чуете за:

✅ Какво предстои по Коледа около инициативите, в които е намесена;

✅ За избора на подаръци и смисъла на подбора им;

✅ За това как се печелят патньори и последователи;

✅ За това как се комуникира кауза;

✅ За общностите, хумора, за личните истории и смисъла им;

✅ и разбира се за Оле Мале, Майко Мила, къщата в Лозенец и какво ли още не.

Отговаряме и на въпроси в чата на живо.

Направихме този КЛЮЧ Unplugged с идеята да ви бъдем поне малко от полза, за да се ориентирате кое е правилно, кое - полезно и как бихме могли да бъдем едно малко по-нормално общество.

🎯 Отговори има много и различни, но ние избрахме да се съсредоточим върху тази тема през погледа на госта ни, който е с лична история и опит. Но не, разговорът няма да бъде теоретичен и „научно звучащ“.

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост, който се бори за промяна в доста шантавото ни общество.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

Една от най-големите доброволчески организации, CVS България, стана на 20 години. Председателят на Управителния съвет Катерина Стоянова и Юлия Йорданова, един от основателите на организацията, разказаха в ефира на Дарик радио повече за дейността на сдружението.

Стоянова сподели, че CVS България помага на всяка кауза, която има нужда от доброволци. Освен това, те подкрепят и организации, които търсят доброволци за техните каузи или искат да се научат как да работят с доброволци.

Финансирането на организацията идва от различни места. Разчита се и на донори, като CVS България има политика за подбор на донорите.

“Можем да свършим много неща с малко пари”, коментира Стоянова.

И двете разкриха, че много млади хора искат да станат доброволци, като те сами се свързват с организацията.

CVS България организира различни обучения и лагери, част от които са международни. Целта е да се покаже как да се работи ефективно с доброволци. Лагерите са фокусирани върху различни части на страната, където трябва да се реши даден проблем. Местните хора сигнализират за проблема и как той може да се реши. Тогава се включва сдружението, което им оказва помощ с човешки ресурс.

Юлия Йорданова сподели, че в началото на съществуването на организацията, доброволчеството е било екзотично, а сега се говори много повече за него.

От 5 януари изложбата “Доброволчески кръгове” ще може да се види в Дома на киното. Изложбата ще бъде съпроводена от прожекция на филма "Моралът е доброто". Целта на експозицията е да покаже ценностите на доброволчеството, възможностите, които то дава и различните каузи и събития, които CVS България е организирала.

От репортажа на Мариана Корчакова научихме с какви подаръци можем да зарадваме близките си, а средствата да отидат за добра кауза.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Животът в българските села бавно започва да се завръща. Все повече млади хора се заселват извън градовете. Това повишава и гражданската активност.. Тази седмица във “Властта на гражданите”участваха Александър Серафимов, активист в инициативата "Да съхраним Падеш, Габрово и Лешко" и Иво Данчев, част от местния инициативен комитет на селата Горнослав, Червен, Долнослав, Орешец и Добростан. Те разказаха за два отделни, но много сходни случая.

Александър Серафимов и жителите на 5 благоевградски села са се обединили срещу открит рудник за барит. В резултат на тяхната активност и кметът на общината решава да предприеме действия за спиране на проекта.

В същото време Иво Данчев и жителите на Горнослав, Червен, Долнослав, Орешец и Добростан се надигат срещу мраморна кариера, която ще бъде разкрита близо до селата.

И двамата споделиха, че селата се заселват много бързо с млади хора и това се превръща в двигател на обществената активност.

“Когато дойдохме тук на това се гледаше като на една романтична идея. Да живееш, да си отгледаш детето далеч от града”, коментира Серфимов.

Според тях, двете села могат да развият добре туризма и животновъдството при правилна стратегия. Но наличието на рудници и кариери в близост до населените места няма как да позволи това. Даже носи риск за населението и природата.

Данчев сподели, че планината около Горнослав е защитена територия. Но най-големият риск е свързан със заплаха за водоснабдяването на селата. Районът е карстов и има много пукнатини, които ще се увеличат, ако има взривове в околността.

Той добави, че когато е започнал проекта са представени подписи от хората от селата, че нямат против наличието на кариера, но всъщност никой не е подписвал нищо.

Според тях бизнесите, които се занимават с експлоатация на ресурсите, не взимат предвид мнението на местното население.

“Местните трябва да бъдат попитани преди предприемането на такива инфраструктурни предприятия, които в крайна сметка облагодетелстват частния интерес”, сподели Александър Серафимов.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.