РАЗУМ

В този епизод ще започнем да разгадаваме какво е музика. Тя е съществена част от живота ни, дава му цвят и ритъм, кара ни да чувстваме, да си спомняме, да танцуваме и да мечтаем. Но защо? Каква е разликата между музика и произволен сбор от звуци? Коя е най-старата песен, как пеят градските птици, кои са групитата на Моцарт, в кой тон пускаме водата, как е 'кон' на китайски, в колко херца лети комарът...

Какво е поезия и кои са нейните теми. В този епизод: „Погледни внимателно това, което ти харесва, и по-внимателно това, което не..." вглеждаме се в тъмната страна на човека и как тя може да служи за вдъхновение.

Разглеждаме и колективната сянка на обществото, използвайки поезията като скалпел - болезнен и необходим.

Смирено отправяме поглед към природата - "вселена от атоми... атом във вселената".

В края се оставяме на емоцията и спираме да търсим смисъл, редейки шарки от смисъл, звук и ритъм.

Произведения в епизода:

Лолита, Владимир Набоков

Лейди Лазар, Силвия Плат

Какво е поезия и кои са нейните теми. В този епизод: противоречието, наречено семейство; смърт болка и раздяла; еротика и секс; любов.

Поезия в епизода:

The Morning Baking, Carolyn Forche

Баба ми е луда македонка, XY

Какво е поезия? Барокова украса на езика, красива, но не съвсем необходима, дъвка за ушите...или нещо повече?

За да я разберем, нека се опитаме сами да се вдъхновим и подредим мънистата на нашето съзнание в шарки от от смисъл, звук и ритъм. Можем ли?

В този епизод: всекидневието като вдъхновение.

Поезия в епизода:

The Zen of Housework, Al Zolynas

Song of myself, Walt Whitman 

Life with Sick Kids, Sharon Olds

What I do, Ellery Akers

Малките неща, Вайръл стихове за секс и драма 

За новото списание за култура и изкуство Подслон, си говорим с Мила Даскалова, един от създателите му. И още за лудостта и болката, за силата на тяхното споделяне, за нормалност, вдъхновение, стигма, етикети и за слончето на раменете, което всеки от нас носи.

Нашите емоции,  според традиционния възглед, са артефакти на еволюцията, нужни за оцеляване а сега - фиксиран компонент на нашата природа.  Като такива те са универсални: хора на всяка възраст, във всяка култура, във всяка част на света, трябва да преживяват тъга като нас и като нашите предци, бродили из африканската савана преди милион години.

Този възглед за емоциите е дълбоко залегнал в нашата култура. Категоризираме филмите по емоциите, които трябва да предизвикват, драми и романтични комедии, филми на ужасите и трилъри. Училища и детски градини слагат плакати, показващи усмихнати, намръщени и цупещи се лица. Facebook ни предлага каталог от емотикони, които да закачим към съобщението си. Учебниците по психология учат специалистите как да ги разгадават, а те помагат на своите пациенти да правят същото.

Накратко, от край време имаме различни преопределени състояния и можем да избираме измежду тях. И все пак, въпреки изтъкнатото интелектуално родословие на фиксираните емоции и въпреки огромното им влияние в нашето общество, след вековни усилия научните изследвания не разкриват постоянна физиологична следа дори за една емоция.

В този епизод ще обсъдим защо нашите емоции не са вградени, не са универсални и варират в зависимост от средата ни. Те не се задействат автоматично; ние ги създаваме. Те се появяват като комбинация от физическите свойства на тялото ни, гъвкав мозък, който се свързва и окабелява спрямо средата, в която се развива и спрямо вашата култура и възпитание, които осигуряват тази среда.

• Емоционалната самота е копнежът за близък интимен партньор - някой, с когото споделяме дълбока взаимна връзка на обич и доверие.
• Социалната самота е нуждата от качествени приятелства и близка социална мрежа на подкрепа.
• Колективната самота е гладът за широка общност от хора, които споделят нашия светоглед.
  

Липсата на връзки във всяко едно от тези измерения ни прави самотни. Ето защо можем да имаме чудесен брак, но да ни липсват приятели и общност, да имаме близки приятели, но да ни липсва любов, да имаме общност от познати, но не и приятели. Заобиколени от хора, но необяснимо сами.

Какво пречи на всички самотни хора да се присъединят към клуб, да направят нови приятели, да се свържат отново със семейството или със старите си приятели? Или да започнат да се наслаждават на уединението си?

С две думи, самата самота. Когато вече се чувстваме самотни и виждаме как другите привидно се забавляват заедно, наслаждавайки се на компанията на околните, без нас, имаме естествена тенденция да се оттеглим, вместо да се приближим към тях. Страхуваме се да бъдем набелязани и осъдени като социални изгнаници. Точно както гладът и жаждата са начините тялото ни да ни казва, че трябва да ядем храна и трябва да пием вода, самотата е естественият сигнал, който ни напомня, че трябва да се свържем и с други хора. В това няма причина за срам. Трябва да разберем самотата за това, което е: почти универсално човешко състояние.

Разглеждайки самотата през призмата на историята и биологията, виждаме, че човешката нужда от социална връзка е повече от просто чувство или удобство - тя е вкоренен биологичен императив на милиони години човешка (и животинска) еволюция. И самотата, се е развила като предупредителен сигнал за задоволяване на тази нужда.

Обсъждаме какво иска България от Северна Македония и дали може да го получи, проблемите на незарасналите рани и възможностите на бъдещето, подаването на топка между едноименните националисти от двете страни на границата и особеностите на българската външна политика. 

Завършваме разговора и с описание на случващото се в #Беларус и как се развиват протестите там през третия месец от началото им.

Какво е демокрация? 

Идеал за по-добро общество или инструмент за общностно взимане на решения и справедливо разделяне на властта? 

Ценност, за която си струва да се биеш и да умреш или кух слоган, в който никой не вярва (или най-малкото политиците, които се позовават на нея под път и над път)? 

Основополагаща институция на съвременната република или хаотична държавна система, допринасяща за всички грешни решения, които взимаме?

Във втория епизод, посветен на демокрацията, я разглеждаме като правозадължение и богиня, като свобода и като анархия, преминаваме през историята ѝ от древна Гърция и Рим до Възраждането, намираме тирани и демагози, сравняваме я с аристокрация и олигархия, разделяме я на равни дялове и търсим нейната власт.

С документалния режисьор Адела Пеева за искреността през окото на камера, за човешките истории в глобалните събития, за омраза, страх и национализъм, за герои и икони, за цензура и автоцензура, за инж. Иван Иванов и Димитър Списаревски, за Югославия и Балканите.

Важен разговор с Георги Маринов, постдокторант в лабораторията по генетика в университета Станфорд, Калифорния. Какво ново знае науката за коронавируса, какво ще се случи в следващите критични месеци, кога и дали да очакваме ефикасна ваксина, какво е пандемичното ни бъдеще, какво всъщност се случва в САЩ и какви ще са ефектите върху глобалните системи и общества.

(English below) В първия епизод от нашата нова серия, #Подкастинация и в първия епизод на английски ни гостува Eric Halsey. Ерик е домакин на чудесния The Bulgarian History Podcast, американец, намерил нов дом в България и страст към нашата история.

В Подкастинация подкастинираме със сродни подкастъри и научаваме повече за тях, а с Ерик си говорим и за значението и богатството на историята, за ученическото образование като пропагандна догма, за новите стари проблеми на обществото, за начина и мястото да имаме смислени дебати (подсказка: в подкаст). Сравняваме народопсихология, Америка и България, София и Халифакс, намираме позитивната промяна у нас през последните години и мислим какво може да бъде бъдещето ни, ако послушаме уроците на историята.

Ваня Григорова е граждански активист и синдикалист, борбен човек с мисия, знания и силата да отстоява позицията си.

Говорим за изгубената сила на синдикатите и оценяваме феодалната ситуация в България в сблъсъка между работници, едър капитал и власт. Как се стигна до тъжното състояние на най-ценните професии - учители и медицински работници и докъде ще ни доведе то. Как се създава гражданска #солидарност и какви са начините да се обединим, за да намерим изгубеното достойнство и сила на труда.

С артиста Ясен Згуровски и диджея Жулиета Интергалактика си говорим за маските, които носим, за мястото на различните, за транс, куиър и гей хората, за любов и доброта, за страхове, омраза и контра-реакции и начините да ги преодолеем заедно, за поп-арт изкуство и музика.
Епизодът завършва с музикален сет, записан от Жулиета. Повече за нея можете да научите от mixcloud.com/julieta-intergalactica, facebook.com/welikekitsch, за Ясен от plakatkombinat.com/pages/yasen-zgurovski, instagram.com/yasenzz, yasenz.tumblr.com, yasenzgurovski.blogspot.com

С Огнян Касабов си говорим за протеста в Беларус и как се стигна до него. Какво знаем за "последната диктатура в Европа", какви всъщност са Беларуското общество, икономика, проблеми и накъде отива то в исканията си за демокрация, солидарност и справедливост?
След изборите на 9 август, Лукашенко обяви победа с 80% от гласовете и след последвалите масови протести в страната, опозиционният лидер, Светлана Тихановская, която междувременно бе принудена да напусне страната, обяви, че не приема изборните резултати и ще се бори по мирен път за промяна на властта. Протестите са все по-масови, към тях солидарно се присъединиха и работниците от големите предприятия, гръбнака на белоруската икономика. Силите за сигурност реагират с насилие в опит да репресират протестиращите, с хиляди задържани, бити, измъчвани, включително и смъртни случаи, но това само подклажда огъня на протеста и желанието за свобода и справедливост.
Какви са опциите на Лукашенко, изправен между горящите мостове към демократичния Запад и отровната прегръдка на Путин, и какъв е възможния път на страната след кризата?

Великденският остров - далечен и самотен, предизвикателен и загадъчен. Разказвам двете истории на цивилизацията Рапа Нуи, развила се в изолация на него и изгаснала при сблъсъка си останалия свят през 19ти век.

Едната опива екоцид, екологичното самоубийство на една култура, разраснала се отвъд възможностите на ограничената си екосистема, изяла, изгорила и пропиляла ограничените си ресурси, самоунищожила се в слепотата и алчността си.

Разговор с Николай Пашкунов, чиято страст са трейдинга с акции, фондовата борса и здравето на корпорациите. Опитваме се да разберем движението на индексите, пулса на свободния пазар и какви са корона-ефектите върху него.

С вайръл авторите от https://www.facebook.com/sexidrama/ пием вино и говорим за драмата без драма. Четем стихове и мислим:

за силата да бъдеш

открито уязвим

в общество,

което не толерира

страданието.

За бърза поезия и

бавен живот,

за поезията като огледало

и бягство от света

и секцио от сърцето,

като свобода

и какво е свобода.

За романтиката като мечта

и реалност,

като филм на Дисни

и битова проза.

За щастието като реклама

и като реалност,

за малките

големи неща.

За младостта,

за живота на 15

и живота на 30,

за живота.

За смартфон реалности

и контракултура,

и инстаграм изкуство

в удобен формат.

На гости ни е Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийски университет и един от важните гласове на разума в нашето обществено пространство.  С него говорим за Звездните войни - тези на Рейгън и тези на Лукас, за Американската мечта като реклама, като реалност и като салатена купа; за ЕС и търсенето на локална идентичност, за смисъла на малкия човек в колелото на историята; за Русия и фасадната демокрация; за разликите между капитализъм и либерализъм; за изгрева на нова империя - Китай и залеза на друга, Америка и неминуемия сблъсък помежду им...

През 1989г. младият идеалист Виктор Орбан се качи на публичната сцена в Унгария и смело заклейми комунистическата власт: “Ако вярваме в собствените си сили, сме способни да сложим край на комунистическата диктатура. И ако сме достатъчно решени, можем да принудим управляващата партия да се подложи на свободни избори. ’’

Същия този човек днес е войнствено антилиберален, анти-ЕС и управлява страната си с желязна ръка. Десетилетието под негов контрол разяде системите за контрол и баланс, подчини съдебната власт, отслаби гражданското общество и свободната преса и пренастрои избирателната система в полза на управляващата му партия Fidesz.

Нелиберализма на Орбан е нов европейски проект, който трябва да обедини и спаси Унгария и който намира последователи навсякъде, където демократичните системи буксуват. ‘Ние сме бъдещето на Европа’, смята той, а неговият ‘Франкенстейт’ е съставен от зашити демократични елементи под идеологическата шапка на подбрани традиционни ценности и исторически препратки, ‘капитализъм под контрол’ и справедлива икономика, защита от въображаеми външни и вътрешни врагове. Но всичко това води до същите проблеми, икономическа, културна и социална стагнация, срещу които преди тридесет години се изправя.

'Разум' гостува в Национален студентски дом, моето любимо място за култура в сърцето на София. Говорим си с Христиан Даскалов, директор на дома и двигател за възраждането му от пепелта.

Обсъждаме миналото на студентството, мястото на студентите в структурирането на обществото и защитата на демокрацията, блокчейн, дистанционно обучение и какво крие бъдещето за студентите и за нас.

В този епизод ще разгледаме смисъла на труда. Защо цел, идентичност, удовлетворение, креативност, самостоятелност - всички тези неща, необходими на човека - отсъстват от типичната работа?

Огромни групи от хора прекарват целия си работен живот в изпълнение на задачи, които считат за ненужни. Защо възнаграждаваме безсмисления и даже вреден за обществото труд? Защо колкото по-полезна е нечия професия за останалите, толкова по-ниско платена е тя? Има ли изход от капана на ненужната работа, която едновременно осигурява оцеляването на човека, но и го унищожава?

Невидимата ръка на пазара работи срещу обикновения човек. Тя не се интересува от неговото щастие, а от най-ефективния начин на производство. От тъкачния стан до поточната линия, гигантската машина на капитализма се върти от собствената си енергия. И се върти все по-бързо. Автоматизацията от 21-ви век обаче нагнетява толкова много енергия, че системата започва да прегрява.

Започва безпрецедентна вълна от унищожаване на работни места, идваща с развитието на изкуствения интелект, роботика, софтуер и автоматизация. В близките години ще останат работни места от нисък клас и когнитивни работни места от висок клас,... и много много хора, за които просто работа няма. Има ли решение?

Това е втора част от изследването ни на полическия спектър. Днес преминаваме от партии на хора и търсим техните особености в двата му края.

Намираме връзката с емоцията, както и разликата между рационалните приказки на политиците и посланието, което много хора искат да чуят: че някой се грижи за ценностите, които дават смисъл на живота им. Теорията на моралните основи обяснява една от големите загадки на политиката: защо работническите класи гласуват консервативно, против икономическите си и социални интереси.

Показваме как с подходяща активация културния гняв на избирателя може да бъде впрегнат... в услуга на партията, която успее да даде правилното послание. Дълбаем дълбоко и търсим морала, на който се крепи представата ни за добро и лошо, за правилно или не. Разбирането на шестте ни морални ни основи е и ключът за разбирането и на политическите ни позиции и на нас самите.

В този епизод търсим отговора на въпроса какво е ляво и какво - дясно в плетората от партии, принципи и идеологии. Разглеждаме малко история и проследяваме разривите, които определят политическите сблъсъци в миналото и днес.

Разширяваме политическото пространство с допълнителни измерения, за да приютим смелия нов свят, правим си тест за политическа принадлежност и след като резултата е позитивен, слагаме всеки на мястото му: либерали и либертарианци, консерватори и демократи, зелени, популисти, та чак до Сталин и Ганди.

Търсим изначалните личностни характеристики на всеки човек и корелацията с политическата ориентация и пристрастия, отричаме хомо икономис и откриваме хомо емоционалис, който проявява рационална ирационалност, гласувайки не за себе си, а за своята група, отбор, културна идентичност...

Днес на гости ми е първият събеседник в подкаста:

...в смутните времена на мегапиксели и селфи-пръчки, един kulturträger дебне града чрез 0.3 мегапикселова мобилна камера: Ники Николов, фотограф, творец с много идеи, поетична душа с различен поглед върху града.

Пандемия, карантина, социална изолация - в последните дни чувате тези неща хиляди пъти и ако сте като мен, трудно можете да се концентрирате върху нeщо друго. Какво да правим, се питаме и отговорът, който едва ли очакваме, е ‘мийте си ръцете’. Ще ви разкажа глава, Мойсей микробиологът - с малко мои бележки - от книгата на Джон Дюрант, Палеоманифест. Древна мъдрост за здраве през целия живот, която може би ще хвърли малко светлина върху този древен, мистериозен и позабравен ритуал.

Ще разгледаме скрития в Библията кодекс за хигиена и практическа епидемиология, предпазил и съхранил културата на еврейския народ през 3 хилядолетия и една от причините религията на половината човечество и съввременната цивилизация да са базирани на нея.

Ако сте искали, в тези смутни времена, да се обърнете към Библията в търсене на мъдрост, в този подкаст предлагам кратък наръчник къде и какво да четете.

Еволюцията на патогените спрямо средата им на живот може да се оприличи на игра, в която победа няма, а целта е единствено оцеляване. Еволюцията обикновено наказва смъртоносните бацили и ако една игрова стратегия не е успешна, те се променят в търсене на нова, по-добра.

Най-страшните ни противници не знаят правилата на тази игра. Те са зоонотици, специализирали се в игра с други организми и прехвърлили се върху нас след контакт с тях. Опитвайки се да взаимодействат с нас, зоонотиците предизвикват неудържима и в крайна сметка убийствена реакция извън системните правила на взаимодействие.

Днес живеем в глобален свят, в който потокът от хора, стоки, информация и патогени достига мигновено до всички краища на света. Глобалността на света ни представлява и особена уязвимост, като е възможно да има начин на игра на патоген: пандемия, който да максимизира неговата свръхсвързаност и да се разпространи, унищожавайки всичко след себе си.

Развитието на цивилизацията ни през вековете позволява все по-агресивни стратегии в еволюционната игра на по-смъртоносни патогени. Вирусът на Испанския грип инфлуенца от 1918 е от дълго време спътник на цивилизацията ни, но неслучайно я атакува, изтощена и психически болна, в края на Първата световна война. Точно и само тогава е подходящ гостоприемник за толкова агресивна пандемия. Какво се случва?

В миналия епизод разглеждахме случаите в които Интуицията греши и разгледахме подробно когнитивните ни грешки, кривото огледало, с което виждаме света и себе си в него. Днес ще разгледаме още няколко типа такива:

Социалните грешки: човекът е социално същество, живеещо в групова йерархия, приемащо авторитета на лидерите си и подозрително към чуждото племе: ксенофобия, расизъм и стереотипи.

Грешките на паметта: реката на историята, във водите на съзнанието, в която Аз-ът е като лодкар, гребящ нагоре по течението, с гръб към бъдещето, и всичко, което вижда са вълните от спомени, които оставя след себе си. Тези спомени не са фиксирани обаче, всяко ново загребване, всяко наше действие ги променя.

Търсим неврологичната и психолигична основа на Интуицията и свързаните ѝ имплицитни системи - кои части от мозъка и невронни мрежи се активират от нея и с какво друго са свързани те: емоция, мотивация и 'flow'.

Фройд използва следната метафора за разума: нещастен ездач на препускащ кон, който прави всичко възможно да контролира и насочва силния звяр- но в крайна сметка силата е в коня, а не в ездача. Възможно и нужно ли е лечение? Как да забавим ума си, да не заменяме въпроса, да го насочим в правилната посока? Ще изведем няколко прости правила за критично мислене и начини да настроим апаратурата си да отчита и контрабалансира когнитивните грешки. 

Интуицията: това неосъзнато ниво на съзнанието, което услужливо ни подсказва отговори на въпроси, които още не сме задали. 

Даващо решения, които трябва да се взимат за части от секундата, жизненоважно в продължение на милиони години.

Отговори, получени бързо и автоматично, имплицитно и лесно, но често пъти - грешно. 

Оттук и различните когнитивни илюзии, предразсъдъци, презумции, пристрастност, предубеденост, стереотипи, трикове на съзнанието - разглеждаме системните грешки на Интуицията.

Къде е границата между позитивното и отрицателното ѝ влияние? Ще се опитаме да разберем, изследвайки процеса по-надълбоко в неговите психологични основи, в предварително зададените алгоритми на невронните системи, които го създават.