Бележка под линия

В този епизод говорим за превеждането като осмоза, различните предварителни подходи към оригинала, бележките под линия като начин да се вмъкне гласът на преводача, превода като процес по вземане на решения в определени обстоятелства (включително ставането с гъза нагоре), отношението към писателските пропуски, „Белите не могат да скачат“ и още…

За този епизод скокнахме до Русе, за да си поговорим с Явор Цанев, създател и двигател на издателство „Гаяна“. 

Разправяме се за детските фантазии, смисъла на литературните списания и конкурси, избора да си правиш всичко сам, първата среща с Леонид Андреев, подхода при подбора за сборника, превеждането по време на ковид, пресъздаването на поетичен изказ и мрачна атмосфера, личните писателски принципи, работата и смеха с редактора, значението на ужаса и още…

В този епизод обсъждаме: важно ли е преводачът да си задава въпроса какво може да каже една преводна книга на българския читател, какви са проблемите при пренасянето на урбаноними, как помагат наличните вече преводи на произведения на същия писател, защо в определени случаи бележките под линия са нежелани, какви са поколенческите проблеми при предаването на жаргонизми, колко бързо се променят българските разговорни синоними на „хубав“, какви са споровете около писменото предаване на правоговорни отклонения, на кое време следва да е съвременен преводният текст – на годината на написване на оригинала или на годината на създаване на превода, какви са причините за избягването на турцизми, присъствало ли е фелациото в момчешките фантазии през 40-те години в Чехия и още.

Подробности за епизода: в блога на предаването.

В епизод 42 с проф. Цочо Бояджиев обсъждаме: какво е преводачът да може да си позволи лукса да прави независим подбор, как съзнателната или несъзнателната насоченост на превода влияе върху резултата, какво означава преводачът да присъства деликатно в текста, колко е тежко да се вземат потенциално законодателни решения, как се актуализира потенциала на българския език, кои са някои от компютърните подобрения в преводаческата дейност, как първите глупави стъпки са необходими за развитието на едно научно поле, могат ли безсмислените занимания да породят смислени резултати и още.

Дни преди обявяването на номинациите за наградата „Кръстан Дянков“ 2023 говорим с Олга Николова и Владимир Полеганов, част от тричленното жури на конкурса. Лутайки се из сложното поле на оценяването на превода, разсъждаваме какви качества следва да притежават добрият преводач и доброто жури, опитваме се да артикулираме обективни и субективни критерии, разискваме добри и лоши примери от тазгодишните кандидатури за наградата, извеждаме разни въпроси като това колко важно е преводачът едновременно да се вживее в текста и да общува с читателя, спорим за стратегиите на усвояване и одругостяване на превода, признаваме си как чуваме гласове и още...

Как познанието за живота и творчеството на писателя въздейства върху преводаческите решения, какви са предизвикателствата при превод на модернистична проза с нейните особености като поток на съзнанието и аморфни образи на персонажите, как интернет оптимизира преводаческия процес, какви са съображенията при пренасянето на ритъма и изобщо поетическите характеристики на изходния текст, колко уместно е преводачът да предоставя на читателя насоки относно схващането на повествователните характеристики на романа, какви главоболия предизвиква препинателният знак точка и запетая, съзнава ли преводачът някои от принесените жертви в процеса на превода, какви са тънкостите при превода на проклятия, кифличките ли са доминантното тестено произведение в Англия – тези и още въпроси обсъждаме с Иглика Василева в разговор за нейния превод на романа „Вълните“ на Вирджиния Улф.

Как се става изцяло литературен преводач, какви са практиките при преиздаване на вече съществуващ превод, има ли разлика между Мидсомар и Еньовден, различават ли се книгите за деца и за възрастни на Туве Янсон, колко невъзможно е постигането на добър баланс при поставянето на обяснителни бележки, как по-цялостното познаване на творчеството и биографията на превеждания писател помага за нагаждането към стила и решаването на конкретни преводачески казуси, колко ценна е работата със съвестен редактор, как се получава преводът на стихотворения в хекзаметър, какви ограничения и хватки има при превод на текст в рисунки, какви са възможностите и потенциалът на машинния превод, позволено ли е в превод да се използват измислени думи и неправилни граматически форми, какви са колебанията между сиренето и кашкавала – тези и други въпроси и теми обсъждаме с Анелия Петрунова в разговор за работата ѝ по „Тайнството на юни“ на Туве Янсон.

Ключовата дума в този разговор е „баланс“: баланс при пренасянето на екзотизми, при поставянето на бележки под линия, при маневрирането между читателя и писателя, при постигането на естествен разговорен стил в пряката реч… Говорим също за музика и танци, за любов и отговорност, за своето и чуждото, за японските имена, за по-високата честотност на наречията в японския, за използването на графични похвати за предаване на смислови специфики в оригиналния текст, за звука на скенера в супермаркета и още.

В този епизод обсъждаме: първите стъпки в ученето и превода на китайска литература в България, необходимостта от странично критично око, важността преводачът да е първо читател на произведението, вариантите на заглавието в две от българските издания, дословния подход при превода на някои фрази, другите начини за предаване на идиоми, трудностите при справянето със склонността към самопринизяване в китайското говорене, проблемите с лицето в старокитайския, някои от разликите между първото и последното издание на сборника, различните отигравания на случаи със значещи имена, мита за отстраняването на личността на преводача от превода, възможностите за пренасяне на възклицания и междуметия, добрия стар въпрос за глаголното време…

Защо книгите на Сартр са били немислими за издаване в България, какви са някои от предизвикателствата и недостатъците на превода във времената преди интернет, как се засичат и предават философски термини, имало ли е други варианти за заглавието на романа, защо многоточието става устойчив вариант за заместване на вулгаризми, какви са възможните подходи за фразеологични замени, допустимо ли е в превод да се използват несъществуващи в речника думи, как се противодейства на преводаческата орторексия, какво определя подбора на произведения за един преводач и издател, известно ли е било на българския читател през 80-те що е камембер, защо кроасанът става кифла и още въпроси обсъждаме с Мария Коева, преводачка и издателка на романа „Погнусата“.

Някои от темите в този разговор: изнамирането на средния път между пренасянето на писателските езикови игри и изглаждането на българския текст, ситуационните тактики за предаването на разнородните художествени техники, особеностите на мозамбикския португалски, плюсовете и минусите на заниманията с делови преводи, значението на пунктуационните решения в художествената литература, главоблъсканиците при пренасяне на словотворчески ходове и музикални фрази, необходимите справки при превод на литература от сравнително непозната територия, разминаванията при употребата на умалителни и уголемителни, силата на страха от излагация и още. 

Има ли смисъл да се преподава превод, какви са целите и предизвикателствата на филологическото обучение, практиката или теорията е по-важна за подобрението на преводаческите умения, какви фрустрации изпитва преподавателят по превод, как теорията помага да се устои на социокултурната принуда, колко е необходимо университетските курсове да поддържат насоченост към актуалните проблеми и практики, трябва ли образованието да синхронизира своя продукт с пазарните обстоятелства, какви са възможните съдържателни рамки на един курс по превод – по тези и други въпроси разговаряме с Дария Карапеткова, преводач от италиански, преподавател в специалност „Италианска филология“ и съръководител на магистърската програма „Преводач-редактор“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

В този епизод обсъждаме: вариантите за превода на заглавието „Обвивки живот“, разместванията и наместванията с цел постигане на ритмичност, уловките при пренасяне на дълги изреждания, хватките за компенсаторно предаване на поетичен и архаичен език, съображенията за поставяне или спестяване на обяснителни бележки, разправиите при търсенето и предаването на цитати и препратки към други произведения, рисковете при консултации за транскрибиране на чужди имена, отношението към грешки в оригинала, нуждата от комуникация с писателя, спецификата на румънските ругатни и обиди, пресъздаването на юношески жаргон, ползата от четене на съвременна драматургия, страха от разкъсването между превода и други занимания и още.

Ще оцелее ли художественият превод във времена на маргинализиране на литературата, съществува ли изобщо професия литературен преводач, какво е състоянието на преводната литература в положение на депрофесионализация на преводачеството, как може да се подобри дереджето на литературните преводачи, какви насоки дава Европейският парламент за постигане на справедливо и съразмерно заплащане на преводаческата работа, какво се прави за разрешаването на този повсеместен проблем из другите европейски страни – по тези и още въпроси разговаряме с Владимир Молев, преводач от английски и заместник-председател на секцията „Художествена литература и хуманитаристика“ към Съюза на преводачите в България.

В този епизод говорим надълго и нашироко за: превода на заглавието и разликата между „независим“ и „самостоятелен“, задълженията на преводача като планински водач на читателя, застрашителните последствия от поставянето на обилни обяснителни бележки, ефекта от смесването на различни подходи при предаване на устойчиви изрази, ролята на редактора за изрядността на окончателния текст, вмъкването на диалектизми като заместители на поетизми в оригинала, използването на редки и особени фрази, съображенията при пренасяне на кулинарни реалии, мъките при пресъздаване на стихотворни форми, също за дърдонки, бухти, палачинки и още…

С ръководителката на Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език в БАН разговаряме за машинния превод: защо лингвистиката се превръща в математическа наука, как се създават формални модели за описание на езиците, каква е разликата между учене на език чрез правила и чрез примери и как това се отразява в развитието на машинните преводачи през последните пет десетилетия, как работят статистическите и невронните модели за машинен превод, каква роля играят паралелните и едноезиковите корпуси, какви са тенденциите в развитието на преводаческите програми и как те ще променят преводаческата професия, как варира качеството на сегашните машинни преводачи в зависимост от двойката езици и посоката на превеждане, какви са недостатъците и ограниченията на машините в момента, могат ли те да пресъздадат художествената атмосфера на литературните произведения, как се справят с граматически препъникамъни (като род, число и време) и преводачески предизвикателства като предаване на жаргон, ругатни и дълги изречения, какви са възможностите за съдействие между човек и машина. Разглеждаме и няколко превода на откъси от литературни текстове, генерирани от онлайн програми.

В епизод от поредицата „Смотаният мостаджия“ нахвърлям някои случаи и размишления покрай превода на „Безсмъртната смърт“, последната част от трилогията „Земното минало“ на Лиу Цъсин. Рефлектирам върху формирането и утвърждаването на преводаческата ми настройка, разказвам за превода на заглавието и някои особени имена в романа, отбелязвам няколко случая на словотворчество, споделям колко ми помогна финският преводач на трилогията, отделям доста време за обилните проверки и разновидните консултации, споделям си страничните четива и фоновата музика, изкарвам наяве един забелязан куриоз от английския превод и разправям за две постпубликационни инициативи с цел раздухване и добавяне на стойност към трилогията.

В този епизод с Ана Димова се разправяме за разликите между австрийската и немската литература, триковете при набавянето и издаването на идеологически проблемни книги преди 89-а, повторното редактиране на текст трийсет години след първото му издание, предаването на мелодичността на австрийския немски, литературния импресионизъм и пресъздаването му в превода, изместванията при пренасяне на текст от номинален във вербален език, затрудненията поради разминаванията в употребите на глаголните форми в немския и българския, ролята на роднини и непознати при превод във времена без интернет, съображенията при превеждане на чужди мерни единици, ненавистта към бележките под линия в художествен текст, проблемите при търсене на еквиваленти за кулинарни реалии, компромисите при предаване на сложни немски прозвища, уловките при превеждане на сравнения, адекватната реакция срещу случаи на плагиатство в преводаческата сфера. Говорим също за триангули, корали, сирена̀ и още.

С преводачката и издателка на комиксите от поредицата „Ана Ана“ говорим за подхода направи-си-сам, предизвикателствата и хватките на визуалната адаптация, напасването на преводния текст в ограниченото пространство на комиксовите балони, влизането под кожата на четиригодишно дете като преводаческа стратегия, процеса на редакторската работа по поредицата, предизвикването на радост като основна цел при издаването и превеждането за деца, проблемите при превода на заглавията, хумористичното подсилване на текста, пренасянето на междуметия и възклицания, съобразяването на превода с илюстрацията, ругатните в детската литература, превеждането за аудитория в конкретна възрастова група, детското четене и още…

В епизод 26 на предаването говорим за обстоятелствата около излизането на един от малкото български преводи на корейска съвременна литература, плюсовете и минусите на практиката книги от редки езици да се превеждат през по-популярен език, допирателните на далекоизточното и българското светоусещане, ситуацията със субсидираните книги в България, проблемите при транскрибирането на корейски имена, справките и консултациите със специалисти, важността от поддържането на последователност при предаването на повтарящи се думи, ужаса при избор на глаголни форми, превеждането на развален телефон, концепцията за непреводимост, възможните решения при наличие на диалект в оригинала, съображенията при превод на заглавия и цитати от литературни произведения, пренасяне на компютърен жаргон и устойчиви изрази, разминаванията при обръщенията в двата езика, гледането на сеир, корейските фризьорски салони, фразата „по дяволите“ (за кой ли път) и още.

В този епизод с Анна Златкова обсъждаме тревогата от неизвестния читател, въздействието на писателската фигура върху преводача, разногласията между поръчител и изпълнител, работата по текст с корени в католическата и мистическата традиция, спазването и неспазването на интра- и интертекстуална последователност, предаването на терминологизирани думи, съмнителната нужда от избягване на повторения, ползването на речници от епохата на писателя, работата на Комисията по професионална етика към Съюза на преводачите в България, трудностите вследствие на по-голямото богатство на думи за емоции в испанския, въздържанието от коригиране на оригинала, етическия дълг към читателя, ролята и мястото на бележките под линия, излавянето и отбелязването на препратките в текста, необходимостта от разкриване и защитаване на преводаческите решения, оливането с обяснителни бележки, баланса между одомашняване и очуждяване, съображенията при пренасяне на умалителни, хватките за постигане на текст с едновременно съвременно и отдалечено звучене, обичта към знака точка и запетая, причината нечленуваното оригинално заглавие да бъде членувано на български, наличието на заявен адресат на оригинала, следите на преводаческата индивидуалност в текста, стремежа към съвършенство, улеснението на сърча, плаченето в банята и още.

Колко е важно да има украинистична школа, кой и как внася украинска литература в България, окей ли е една книга да се превежда от повече от един преводач, възможно ли е да се пренасят говорни особености без допълнителни уточнения, кой какво има нужда да му бъде обяснено под линия, необходими ли са послеслови с въведение в историческия фон на романи за непознати земи и далечни времена, какви маневри се налагат за пресъздаването на писателската стилистика (без да се изпада в разгул), защо не следва да възприемаме русизмите като обезателно прозрачни за българския читател, какви са възможните начини за справяне с писателските словотворчески изблици, кога е приемливо и кога – не да се внасят несъществуващи на български думи от оригинала, как се намират ефектни съответствия на обиди, кое е по-силна ругатня – „мамка му“ или „ебаси“, каква е практиката при предаване на цитати от чужди текстове, кога е уместно да се използват думи като „клададжии“ и „разгонвачи“, какви затруднения и неуредици предизвиква разминаването на глаголните системи в двата езика и още въпроси нищим с Албена Стаменова в разговор за превода ѝ на романа „Любовниците на Юстиция“ на украинския писател Юрий Андрухович, издаден през 2019 г. от „Парадокс“.

В този епизод Екатерина Търпоманова говори за художествения превод като почивка от преподавателската и научната дейност, предизвикателствата на обемните текстове и вместването им в графика, начините за финансиране на некомерсиална литература, необходимостта от редакторска работа, особеностите на албанската соц реторика, спънките при превод на турцизми и китаизми, похватите за оживяване на превода, пренасянето на разговорни и устойчиви фрази, удобството и уловките на балканските лексикални и фразеологични съответствия, предаването на евфемистични и обидни изрази, важността на последователните решения за повтарящи се съществени думи, главоболията с роднинските връзки, кюфтетата с ориз, руската салата, туршията и още.

Разговорът ни засегна: познаването на литературните кодове, художествения превод като бавно хоби, литературния преводач като скаут, мазохистичното влечение към предизвикателни текстове, четенето на българска литература като страст и професионална необходимост, преводача като марка, взаимоотношенията с редактора, рефлекса за езиково изхвърляне, предимството да се работи с приятели, разпъването на смисъла на думите, използването на несъществуваща лексика, внасянето на езикова цветност от оригиналния език, терзанията при превод на лиризирана проза, набавянето на контекстуално знание за описвания период, превода на липсващи в България действителности, интернет като извор на първоначална информация, необходимостта от поместване на послеслов в преводни книги, отразяването на отклонения в правоговорната норма, поносимостта към повторения в различни литературни канони, пренасянето на псувни, писателската подготовка на преводача и още разправии около романа „Капка испанска кръв“ на сръбския писател Милош Църнянски, издаден през 2021 г. от„Сонм“.

Добра практика ли е в книгите да се помества бележка за преводача, чия работа са анонсите на четвърта корица, какви предизвикателства поставят вътрешните монолози, удобство или пречка е наличието на минало предварително време в българския, каква е дрязгата между поддръжниците и противниците на препинателния знак точка и запетая, защо е добре преводачът да спи с тефтер до главата, колко трудно е предаването на умишлена мъгливост между различни езици, защо се раздуват българските преводи от унгарски, в какво конкретно се състои вникването на преводача в оригинала и какви гимнастики са нужни за пресъздаването на художествения ефект на текста, как се подхожда при пренасяне на умалителни, междуметия, обиди и имена… и още преводачески притеснения и убеждения обсъждаме с Нели Димова в разговор за работата ѝ по романа „Пилат“ на Магда Сабо.

Какви етични проблеми поставя преводът, кога преводният текст е лош, етически провал ли е превеждането само по себе си, какви напрежения има в отношенията автор–преводач–читател, кой вид превод е най-нацупен, какви искове предявява оригиналът и какъв преводачески дълг произтича от тях, защо всеки акт на превод е траурна ситуация, какво е справедливост и какво е грижа при превеждането, лъжец ли е преводачът и трябва ли да изпитва вина, може ли етичната цел да оправдае неетичните средства, как преводачът се справя с изпитанието на чуждото и как да съблазни читателя да го приеме, до каква степен различното и страшното могат да бъдат опитомявани, какъв е предметът на превода, какво е езиково гостоприемство, какво е преводачески канибализъм – по тези и други теми разговаряме със Стоян Ставру, доктор по право и по философия, в поредния епизод от тематичната поредица на предаването.

В този епизод Александър Шурбанов говори за превода като несвършващо състезание с оригинала, опита да се пренамести отношението към вече превеждано произведение, ефекта от появата на нов превод на класически текст, причините за остаряването и рисковете на обновяването, стриктното спазване на оригиналните стихотворни характеристики, особеностите при предаването на Шекспировия език на съвременен български, подхода при предаването на отявлено цитируеми фрази, поколенческата капсулираност и разговорливост, неволното повишаване на градуса вследствие на увлечението на преводача, кашата при превод на написана на английски италианска история, синдрома на изравняването на текста, резервите при употребата на инверсии, непреодолимото влечение към турцизмите, съображенията при превод на произведение за сцена, предаването на смешки и обиди, яйцето на петела и още.

В този епизод разправям за превода на заглавието, посочвам няколко случая на словотворчество, признавам си един гаф, споделям премеждия и издевателства при внасянето на поправки в текста, изреждам някои от наложилите се проверки и консултации със специалисти, нахвърлям разни конфликтни ситуации при работата с редактора и коректора и казвам какво не свърших за по-добрата рецепция на тази книга.

В този епизод обсъждаме бележките под линия, сроковете и бързането, съвместната работа на редактора и преводача, непозволимия лукс да работиш само с художествена литература, литературното контрабандиране на чужди думи с цел обогатяване и разчупване на езика, преводача като словотворец, издирването на консултанти, разправиите при превод на цитати, плюсовете на полупрофесионалното превеждане, особеностите на женското писане, предаването на гальовни обръщения, естетическия подбор на произведения, влиянието на живота в Полша върху превеждането на български... Отправяме и предложение към БАН и МОН за нова длъжност.

В епизод от линията за тематични разговори повдигаме въпроса за оценяването и награждаването на преводна литература с Ангел Игов, един от членовете на журито за тазгодишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“: трябва ли връчването на награда да се обосновава публично и как, какво включва критичното и аналитично четене, необходими ли са познания в областта на теорията на превода, важно ли е съзнанието за различните възможни преводачески стратегии, доколко оценяващият може да избяга от субективизма, каква е процедурата по отсяване на краткия списък с номинирани за наградата, колко книги трябва да изчете журиращият и сравнява ли с оригиналите, има ли перфектен превод и трябва ли той да звучи като оригинал, мечтае ли наистина читателят да забрави какво чете, как усетът и опитът помагат да се намери баланс между странното и естественото, възможно ли е преводачът да предостави на своите читатели същото изживяване като това на читателите на оригинала, неоспорима ли е положителната нагласа спрямо бележките под линия, писатели или занаятчии са преводачите, може ли да се оценява без поглед върху оригинала и без владеене на оригиналния език, доколко обективната трудност предопределя класирането, какви извънтекстуални фактори въздействат върху окончателната оценка, как редакторският принос обърква сметките и още.

В този епизод говорим за превода между хобито и професията, превеждането на и от майчин език, разминаванията между превод и препревод, различните традиции на превеждане, практиката на озаглавяване, мястото и отношението към преводната литература в една култура, справянето с разговорен и жаргонен език, измислянето на съответки на измислени думи, отчитането на ненормативно произношение в художествен текст, пестеливостта при бележките под линия, резултата от работата със съвестен редактор, предаването на обиди, примолващите се текстове, топката, бамбата, джойнта и още.

В този епизод Любомир Илиев разказва за вече съществуващите версии на „Фауст“ и необходимостта от нови преводи в условия на развиващ се български език, за превеждането на „Фауст“ като народен спорт, за плагиатството и множеството възможности пред преводача, за превеждането като маратонско занимание, за химикалката и компютъра, за лошите изкушения, за разликата във възприемането на превода като средство или като свещенодействие, за адресата на преводаческите бележки, за мерната единица на превода, за преводимостта на немското силаботоническо стихосложение на български, за запазването на формалните особености на оригинала (брой стихове, римна схема, ритмически стъпки, цезура и пр.), за александрините, бомбите, драконите и още.

В този епизод Стела Джелепова разказва за работата си по романа „Трилогия“ на Юн Фосе, издаден тази година от „Лист“: за новонорвежкия, предизвикателствата при превода на поетична проза, ориентирането в текст с лъкатушни глаголни времена, справянето с характерна пунктуация, постигането на баланс между поток на съзнанието и приказност, уловките при предаване на повторения, пресъздаването на диалози, внимателната употреба на архаични думи, отклонението от практиката за транскрибиране на топоними, проверките на морски термини, ползването на речници, превода на обиди и идиоми, ракията, картофените кюфтенца и още.

Във втория тематичен епизод на предаването с Борис Минков нахвърляме и разхвърляме някои въпроси, свързани с рецепцията като продуктивно понятие при мисленето за превода: възприемането на литературното произведение като рецептивно огледало и умножение на прочити, динамиката при четенето и транспонирането на художествени текстове, склонността да даваме превес на информативната стойност на литературното произведение, важността на новото и кривото в езика, компромиса при опитите за предаване на езикова игра, проблема с превеждането на поетически образи, рецептивното звездно небе... Борис Минков поговори и за собствения си опит при превода на романа „Летящи кучета“ на Марсел Байер.

На гости на Виолета Чушкова в село Мийковци разговаряме за библиотека „Галактика“, изнамирането на книги в оригинал преди 89-а, политически обусловените намеси в преводния текст, трудностите при партнирането на писателя, значението на житейския опит при въобразяването и превеждането на литературни сцени, ползата от наличието на приятел справочник, личния критерий при поставянето на бележки под линия, предаването на разговорна реч, справянето с песни в прозаичен текст, спазването на последователност, работата с редактор, съпротивата срещу чуждиците и още. 

В първи епизод от новоизлюпилата се поредица за тематични разговори с проф. Клео Протохристова разискваме практиката на предговарянето при внасянето на чужди текстове на български език. Започваме от обстоятелствата около написването на предговора „Да чуеш звука от пляскането с една ръка“ към сборника „Девет разказа. Семейство Глас“ на Дж. Д. Селинджър, който ни отвежда към въпроси за задачата на предговарящия, целта на предговарянето, отликите на предговора спрямо други рефлексивни и критични жанрове, функционалните разлики между предговор и послепис, съдържателните елементи в зависимост от различните типове предговори, хлъзгавините пред предговарящия в отношението му към писателя, текста и читателите, изтляването на практиката на и мястото на предговора в съвременната епоха… 

С Цветомира Векова се раздумваме за превода ѝ от корейски на романа „Вегетарианката“ от Хан Канг, издаден от „Ентусиаст“ през 2020 г.

Обсъждаме причините за оскъдицата на корейска литература на български, нагаждането на стила на преводача към стила на писателя, значещите фини детайли, смелостта за вземане на решения, предаването на непознати ястия и медицински термини, отношенията с редактора, воденето на бележки в процеса, как звучи бученето в ушите на корейски, какъв е функционалният смисъл на „вие дойдохте“, какво причиняват късите срокове, интертекстуалността, бибимбапа и още.

С Владимир Сунгарски говорим за превода му от френски на романа „Седмата функция на езика“ от Лоран Бине, издаден от „Парадокс“ през 2018 г.

Обсъждаме предварителната работа по превода, спънките при употребата на преводни цитати, въпроса на кого угажда преводачът (на писателя, на читателя или на егото си), писането на разговорна реч, редакторските намеси, предаването на междуметия, главоболията с глаголните времена, раздуването на превода, стреса от сроковете, микростратегиите, проектодумата „деба“ и още.

С Лиляна Табакова разговаряме за превода ѝ от испански на сборника „Бестиарий“ от Хулио Кортасар, издаден от „Агата-А“ през 2018 г.

Обсъждаме субсидиите за превод на аржентинска литература, добри и лоши практики при редакторската работа, подготвителното деконструиране на текста, превода на градските пространства в Буенос Айрес, пренасянето на фразеологизми и исторически реалии, възможно ли е да се влезе под кожата на автора, дилемата с треските за дялане на оригинала, критериите за оценяване и награждаване на преводи, бележките под линия, мастиката, ракията, скарата и още.

Говорим за предаването на изчанчености, слугуването на автора, колебанията при разбирането на оригинала, търсенето на помощници в процеса, изкушението от свръхобясняване, запазването на ненормативна пунктуация, пререканията с редактори, многострадалните фрази, справянето с оплетени глаголни времена, приемствеността при работата по вече превеждан писател, ролята на преводаческите субсидии в издаването на нишова литература, може ли преводачът да се въздържи от интерпретация и лошо ли е в превода да се чува чуждото.

В епизод от линията „Смотаният мостаджия“ разправям за превода на заглавието „Живи", особеностите на типовете редактиране, потенциала на машинизирането на процеса, колебанията при стремежа към последователност, консултациите със специалисти, общуването с автора и дилемата между „зеле“ и „бок чой“.

Обсъждаме пренасянето на жаргонни фрази, редакторските правомощия на преводача, справянето с палиндроми и увъртяни изречения, консултациите с интернет и приятели, преводаческите субсидии, професионалните компромиси, какво е мъжка книга и в кой език се псува повече – хърватския или българския.

В първия епизод на предаването Мария Змийчарова говори за работата си по „Ние, удавниците“ на датския писател Карстен Йенсен – за главоболията при предаването на морските термини, поразиите с бележките под линия, поколенческите характеристики на превода, хватките при глаголните времена и връзката между бирата и датския език.